— Знаеш ли колко съм си мислил за онази малка спалня в Бърли Хаус? — прошепна Паша и се подпря с лакти на масата, така че да е по-близо до нея. Навярно и той искаше да забрави насилието наоколо.
Трикси кимна, защото тя бе останала завинаги в нейните спомени.
— Ще отпътувам чак призори — каза той и се протегна, за да вземе ръката й в своята.
— Трябва да се нахраниш — прошепна Трикси и стисна ръката му.
Паша се засмя и поклати глава.
— После.
— Можем да вземем подносите?
Не беше свенлива. Никога не е била свенлива. Това му харесваше.
— Аз ще взема сладките с мед. — Стана и заобиколи масата, за да й помогне. — Ще ти ги подавам в устата. — Приведе се много бавно и докосна с устни нейните. — След това можеш ти да ми ги подаваш в устата.
Беше забравила как разпалваше огън в нея и с най-незначителната дума или движение, как бе достатъчно сам да застане до нея, за да се разтрепери, и колко бе копнял за него.
— Натам! — Паша я хвана под ръка и кимна към тъмната стая: — Не съм бил с жена, откакто бях с теб.
Очите й се разшириха. Той се разсмя.
— Какво ще кажеш?
Тя си помисли, че съдбата й е пратила благосклонна орисница, която изпълнява желанията й.
— Сериозно? — Дълбоко в себе си не вярваше в добри феи.
— Сериозно.
— Това ми доставя огромно удоволствие.
— Още не съм почнал да ти доставям удоволствие. Усети отново горещата вълна на пулсацията и наситеното удоволствие, което разтопяваше костите й.
— Няма да се учудя, ако свърша още тук и сега — прошепна тя и сключи ръце, за да спре треперенето.
— По-добре изчакай да се включа. — Паша се наведе и захапа нежно ухото й. — Мисля, че ще ти хареса повече.
— Не знам дали ще мога да те дочакам. — Изрече го задъхано. Твърде много време беше минало, а го желаеше неустоимо.
Паша разпозна напрежението в гласа й, побърза да остави подноса, взе я на ръце и закрачи към тъмната стая, а тракането на подкованите му обуща отекваше в единен ритъм с надигащия се в нея копнеж.
Отвори с крак вратата на спалнята и тъй като бързаше, не си даде труд да я затвори, след което я положи на осветеното от лунните лъчи легло. Разкопча набързо бричовете си, хвърли ризата и се качи върху нея, както беше с ботушите и всичко останало. Когато навлезе дълбоко в нея, тя се задъха.
Това беше обладаване, диво и безумно, невероятно интензивно единение на желания, души и тела. Което приключи много бързо.
Задъхани и удовлетворени, те се носеха в някакъв вихрен танц, все още тръпнещи от отшумяващия екстаз.
Паша вдигна глава. Косата му се разпиля по лицето й. Подпря се на лакти и чак след като безумната страст отшумя, си помисли, че не трябваше да я докосва с дрехите, с които се беше сражавал.
Понечи да се отдръпне, но ръцете й го спряха. — Дрехите ми… Мръсотията…
— Не ме интересува.
— Нека поне ги сваля — прошепна той и се наведе да я целуне. — Само секунда.
— Секунда?
Паша се засмя.
— Гледай.
Трикси също се засмя.
— С удоволствие.
— Трябваше да се изкъпя. — Отмести се и чак сега си даде сметка, че се е качил на леглото с ботушите.
— Ще се изкъпеш, ако ти дам.
— Можеш да се изкъпеш заедно с мен. — Изправи се до леглото, бързо свали бродирания си жакет и го пусна на пода.
— После.
— Бях забравил колко си нетърпелива.
— Затова побързай! — Тя вече събличаше роклята си.
— За миг му хрумна мисъл, от което пръстите му застинаха върху копчетата на жилетката.
— С колко мъже спа, откакто заминах?
— С нито един, щом толкова държиш да знаеш.
— Жена с твоя апетит?
— Мъж с твоите навици? — сряза го тя и изхлузи долната си риза през главата.
— Не знам дали да ти вярвам… — В миналото никога не бе обръщал внимание на понятието вярност, но сега изведнъж установи, че то има значение и прямотата й само подсили опасенията му. Продължи обаче да се разсъблича.
— Значи съмненията ни са взаимни — отбеляза тя, — защото точно ти да си бил целомъдрен е почти невероятно. Особено с тези жени от харема. Предполагам, че не си възнамерявал да си говорите за Платон. — Хвърли обувките си на пода.
— Макриянис ги доведе. — Флиртуването с харема беше по-скоро навик. Всъщност въобще не го интересуваха. За разлика от Трикси Гросвенър. — Усещам, че изпитвам някакво собственическо чувство спрямо теб. И то сега, когато си тук.
— И аз изпитвам нещо подобно. Радвам се, че не си спал с жените от харема. Наистина.
— А аз се радвам, че си изминала толкова път, за да ме видиш.