— Хубаво. След като установихме, че взаимно се привличаме, бих желала да се върнеш в леглото. — Копринените й чорапи прелетяха във въздуха.
— Недей да скромничиш — засмя се той и свали ризата си.
— Харесваш ли скромни жени? — Трикси се изтегна с цялата си прелест на лунната светлина. Самата женственост.
— Харесвам теб.
Не робуваше на сантименти, но простичкото му признание я трогна, защото тя също го харесваше, и то много. А ако си позволеше да си представи някакво бъдеще с него, можеше и да го заобича. Но гласно изрази само онова, което изглеждаше приемливо.
— Харесва ми да се любя с теб. Да ти помогна ли?
— Пази си силите, скъпа. За втория рунд. — Вече напълно гол, той взе една кофа с вода от умивалника, излезе на балкона и я изля върху главата си. И след като се изтри надве-натри, скочи отново в леглото. — Минимално подобрение.
— Ти си съвършен — прошепна Трикси, обърна се и прокара длани по стройното му тяло.
— Истински рай! Защо не дойде по-рано?
— Ако знаех, че ще ме посрещнеш така великодушно, можеше и да дойда.
— Трябваше да ти пиша. — За миг се почуди защо не го беше сторил. Беше толкова доволен и щастлив сега, когато мекото й топло тяло лежеше до неговото. Придърпа я към себе си.
— Вече няма нужда да ми пишеш. — Тонът й беше умишлено шеговит. Предпочиташе да не издава обезпокояващо силната си привързаност.
— Така е по-добре, съгласен съм.
— И за двама ни — прошепна Трикси и се плъзна отгоре му. — Ще ме сметнеш ли за нахална, ако…
— Още веднъж ли искаш да свършиш? — подхвърли небрежно той и се усмихна.
— Виждам, че и ти си готов — прошепна тя и потри възбудата му с бедрото си. — И…
— Защо да не го употребим, щом така и така е станал — довърши със задоволство вместо нея, докато я наблюдаваше как го възсяда и разтваря краката си.
Трикси се засмя.
Тази нощ се любиха с особена нежност. Физическото изживяване беше невероятно. Но имаше и още нещо. И двамата бяха нетърпеливи, и двамата се вълнуваха, отдадени на първичната необходимост, любвеобилни и внимателни след продължителната раздяла.
Войната, смъртта и осъзнаването на преходността караха Паша да разбира по-ясно особената им близост.
Трикси също досега не се беше замисляла колко много означава той за нея и каква рядкост е удоволствието, с което я дарява. Чувството едновременно я плашеше и разтопяваше.
Но с напредването на нощта насладата надделя над всичко останало и многобройните й разумни доводи срещу любовта просто изчезнаха.
Тогава си позволи да му разкрие душата си.
Часове след това, омагьосан, замаян, измъчван от чувство, което не можеше нито да признае, нито да опише, Паша прошепна:
— Искаш ли още едно бебе?
Тялото й незабавно се отвори, за да го приеме, защото думите му отключиха някакъв неизразим и дълбок копнеж.
— Да — прошепна тя, омаломощена от продължителното любене. — Да, да… — задъха се толкова чувствено, че думите я пронизаха право в сърцето.
Паша се разколеба, защото онова, което бе изрекъл, толкова дълбоко противоречеше на собствените му прагматични възгледи и убеждения, че в съзнанието му отекна предупредителна камбана.
Но Трикси лежеше под него — топла, гореща, готова да го приеме, и той осъзна, че може още утре да загине.
— Сигурна ли си?
Трикси се надигна, за да го целуне, и дъхът й сгря устните му.
— Сигурна съм.
— Не знам дали ще се получи…
— Може и да се получи… — Внезапно изпита страх за живота му.
— След малко трябва да тръгвам.
— Върни се при мен — прошепна тя, погали го по лицето и сложи косата му зад ухото.
— Добро пожелание. — Луната озаряваше стаята със сребрист отблясък, хладният нощен въздух ухаеше на море.
— Ако забременееш — каза Паша и я целуна по бузата, давайки си сметка, че това е признание, макар и не директно, — и не се върна…
— Шшшт! — прошепна тя и в погледа й се мярна страх.
— На всеки все някога му идва времето — отвърна й той нежно. — Искам да кажеш на семейството ми. Аз ще оставя писмо, но и ти им кажи…
— Моля те! Моля те! Не говори такива неща!
— Нито дума повече. — Паша се усмихна. — Сега ме целуни, а утре сутринта ще изберем име за бебето.
Глава 10
Паша отвори очи преди зазоряване и стана от леглото, като внимаваше да не събуди Трикси. Трябваше да се погрижи за нея, преди да отпътува. Отрядът му отиваше да охранява влака с провизиите от Навплион за Триполица. Оставаха броени часове до тръгването.