Малко след това стигнаха до живописния манастир, кацнал на хълма над залива, и след проверката, на която ги подложиха въоръжените монаси на портала, масивните дъбови врати се разтвориха и те се озоваха в павирания двор. Жул заведе Крис да полови риба в езерото, а останалите бяха приети от игумен Грегориос, дългобрад, с расо и сандали, сякаш излязъл от Стария Завет, ако не се брояха пиетблетът и камата, втъкнати в конопеното въже на кръста му.
— Заповядайте, заповядайте — избоботи той зарадвано. — За нас е удоволствие да ви предоставим убежище, Паша Бей. Дай Боже тези неверници най-после да бъдат изгонени от земите ни и да заживеем в мир.
— Ибрахим още не е спечелил, отче — отвърна Паша, слезе от седлото и подаде юздите на един от монасите.
— А това място няма да завладее никога! — Свещеникът потупа пистолета на кръста си. — При нас вашата дама е в безопасност.
Паша отиде до коня на Трикси и я свали от седлото. След това я представи на игумена.
— Отец Грегориос, запознайте се с лейди Гросвенър. Лейди Гросвенър, това е нашият отец боец, първият свещеник в Гърция, вдигнал оръжие срещу турците.
— Това бе желанието на моя Господ, който ми проговори, лейди Гросвенър, и аз не мога да му откажа. Добре Дошли в обителта ни.
— Благодаря ви, че ни приехте. Паша твърди, че въпреки привидното безгрижие на Навплион опасността дебне зад всеки ъгъл.
— Боя се, че е прав, милейди — отвърна важно отецът. — Хубаво щеше да е, ако трябваше да се пазим само от турците. Но страната ни е разединена и всяка част си има управници и военачалници. Всички ламтят за власт. Човек не знае на кого да има вяра. Но ние се уповаваме на Бог и на тези — показа с ръка оръжието си.
— Упражняват се в мятане на нож по цял ден — отбеляза засмяно Паша. — Разчитат и на барутния погреб в избата.
— Помогни си сам, за да ти помогне и Господ, Паша бей.
— Ако Той опази лейди Гросвенър, с най-голяма радост ще му издигна параклис, като свърши войната.
— Той ще оцени щедростта ти към нашата обител, приятелю — отвърна любезно игуменът, — и ще приласкае обърканата ти душа, когато дойде времето да му се явиш. Ще паля свещи за теб.
— Разчитам на това, отче. Особено сега, когато Ибрахим докара още войска от Крит. Разположи допълнителна стража тази нощ, ако обичаш. Говорят, че Хюсеин Джеритли събира нов харем.
— Моите шпиони ми казаха, че лично се е заел с тази задача. Пази се от непознати, приятелю. Наградата за главата ти нарасна значително.
— Спя с отворени очи, отче, и така е, откакто започна войната. Няколко гроша в повече не променят нещата.
— Вземи със себе си брат Заим. Той надушва предателите отдалеч.
Трикси слушаше разговора им с нарастващо безпокойство. Награда за главата му, помисли тя нервно. Като че ли останалите опасности бяха малко.
— Моля те, Паша, направи, каквото казва отецът. Вземи този брат със себе си.
— Не се тревожи, скъпа — успокой я Паша, тъй като не бе склонен да изпада в излишни притеснения. — Досега съм оцелял въпреки омразата на Хюсеин. — Преди години го бе победил на някакъв търг за роби в Истанбул и му бе отнел една жена, след което я беше изпратил у дома й в Грузия, така че враждата им не датираше от вчера.
— Казах ли ти, че брат Заим има две нови пушки берданки? — прошепна отецът.
Паша се засмя.
— Не, не си ми казал. Но те са все едно още един войник. — И тъй като още преди половин час трябваше да е отпътувал от Навплион, се обърна към Трикси: — Слушай отеца и прави, каквото ти каже, дори да ти се струва абсурдно. — Взе ръцете й и нежно ги стисна. — Връщам се възможно най-бързо.
— Пази се, моля те! Моля те! — Беше ужасно, че заминаваше.
— И аз ще те помоля за същото.
— Ще ме целунеш ли за последно? Не знам дали е удобно тук… — Трикси хвърли поглед към игумена.
— Ще те целуна и пред папата, ако пожелаеш. — Паша я придърпа към себе си, сведе глава и я целуна леко. Отлепи устни от нейните и я погледна, чудейки се защо я напуска и излага на опасност живота си, когато сигурно вече бе понесъл отговорността на бащинството, когато светът му се беше променил коренно за една нощ. Придърпа я още по-плътно към себе си и я целуна повторно — дълбоко, жадно, трескаво, с нотка на отчаяние. Трикси се вкопчи в него, сякаш можеше да го задържи със сила, и от очите й рукнаха сълзи.
Паша усети влагата, вдигна глава и нежно ги избърса с опакото на ръката си.
— Недей да плачеш, скъпа. Ще се върна.