— Пази се! Заради мен.
— Няма — пошегува се той. — Брат Заим ще ме пази. — Зарадва се той, като видя, че страхът изчезва от погледа й.
— Аз пък си имам отеца — опита се тя да влезе в тон с него.
— Също и Бог — прошепна Паша и в погледа му проблесна закачка. — Слушай Жул и отеца. И не прави никакви глупости. — Говореше бързо и назидателно. — Връщам се след три-четири дни.
— Трябва ли да отидеш?
— Знаеш по-добре от мен. — Паша махна на отеца. — Отведи лейди Гросвенър вътре. — Откъсна ръцете й от кръста си, обърна се, без да продума, и отиде при Жул и Крис. Сбогува се с тях тихо и кратко. После се качи на коня си и препусна през портата на манастира.
Жером Клоар вече губеше здравия си разум. Желанието да присвои милионите на Жерико го беше обсебило напълно. Бе решен да спечели на всяка цена. Движеха го алчността и ирационалният подтик да се наложи. Трябваше да победи.
Затова подреди делата си и засипа Филип със задачи за предстоящите седмици, в които щеше да отсъства. Брат му се беше отказал да го разубеждава и само спокойно го слушаше, доволен, че най-сетне ще бъде оставен на спокойствие в Париж.
За пътешествието си на юг Жером вземаше със себе си цял арсенал, както и един наемен убиец от Марсилия, където доковете гъмжаха от всякакви криминални типове, предлагащи услугите си на безценица. Марсел говореше всички средиземноморски езици. Това се оказа решаващо. Договорените пари смениха собственика си и Жером отплава от Марсилия седмица след Трикси. Безразличен за красотата на лятното море, той прекара цялото пътуване в ръмжене, сумтене и оплаквания от скоростта, с която се придвижваха. Имаше едно-единствено желание — да стъпи на гръцка земя и да започне преследването.
Друг с подобни намерения се изтягаше в копринената си палатка, която го криеше от палещото слънце на един хълм край Наварино, а офицерите му стояха чинно, онемели пред неговия бяс. Хюсеин Джеритли не спираше да ругае офицерите си, откакто бяха претърпели поражение от Макриянис и Паша бей. Но тъй като успя да обясни разгрома си пред Високата Порта, преувеличавайки силите на врага, единственото му лично терзание бе загубата на харема. А това стана по вина на стария му враг, Паша бей.
— Разполагате с два дни, за да измиете позора — изрева той и стисна ръкохватките на походния стол от слонова кост така, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — Искам си харема и главата на Паша бей на кол пред палатката. — В очите му проблесна студ и Хюсеин надигна от стола жилавото си, калено в битките тяло. За разлика от шурея си, Ибрахим, разгулен дебелак и човек на удоволствията, той си беше извоювал позициите благодарение на безчет спечелени битки още преди да вземе за жена дъщерята на Мехмед Али. — И ако се провалите в тази задача, ще ви изпратя обратно в Истанбул в окови.
Всички разбраха останалото. В Истанбул щяха да ги осъдят за малодушие пред лицето на врага и щяха да ги набият на кол. При тази форма на екзекуция агонията продължаваше с дни. Офицерите видимо пребледняха.
— Ясно ли е? — Хюсеин се наведе и огледа ледено всички.
Накрая един от офицерите се осмели да отвърне утвърдително.
— Хубаво. Очаквам до два дни отмъщението да бъде въздадено.
Глава 11
Офицерите на Хюсеин се скриха да обсъдят плана си за действие в една отдалечена от лагера маслинова горичка, встрани от очите и ушите на шпионите и информаторите. Мястото беше открито от всички страни и никой не можеше да припари, без да бъде видян. Обстоятелствата налагаха да се работи задружно или да се умре задружно.
Тази жестока и елементарна причина обезсмисляше всякакви индивидуални планове и интриги.
— Харемът сигурно е отведен в Навплион — предположи един.
— Въпросът е къде в Навплион — заяви друг.
— Имам вуйчо в града — изказа се трети. — Ще отида да поговоря с него. — Семейството на Хаджи беше избягало в Истанбул след започването на размириците, но той бе коренен жител на Навплион. Макар и грък, все пак бе лоялен към Високата Порта. Толкова гръцки свещеници и фанариоти бяха натрупали цели състояния, събирайки данъците на султана. Борбата за независимост беше поразклатила основите на това сътрудничество, но не го беше разрушила.
— След като намерим жените, ще ни трябва транспорт — отбеляза Хаджи.
— И достатъчно верни хора, които да ги доведат в лагера — добави друг.
— Паша бей ще…
— … заловим много трудно — довърши един млад офицер и свъси вежди — Той се движи с войниците на Макриянис, които са добри стрелци и по-големи късметлии, отколкото се полага на неверници.