— Първо ще разберем къде е — оживи се Хаджи. — След което ще му изпратим съобщение, че сме си прибрали харема. Ще влезе в капана.
— Ако го намерим — усъмни се друг.
— В противен случай ни чака бавна и мъчителна смърт.
— Дали ще се хване?
— Естествено. Той и Макриянис са мъже на честта — подхвърли язвително някой.
Трикси прекара в манастира една безсънна нощ. Патрулиращите монаси се сменяха около полунощ и след това на зазоряване. Чуваше приглушения им говор, стъпките и цялата суматоха в Божия дом. Най-после, когато крайчецът на обсипаното със звезди небе изсветля, стана от леглото, облече се набързо и излезе. Искаше да огледа крепостните стени, укрепленията, постройките и градината. Изпитваше потребност да се увери със собствените си очи, че всичко е наред.
След седмицата, изпълнена с хаос и страх, вече не се чувстваше спокойна, когато трябваше да повери сигурността си изцяло в чужди ръце. Реши да поиска пистолет от Отец Грегориос, затова тръгна по пътеката към двора. Нямаше да е лошо да проучи и конюшните, ако неочаквано се наложеше с Крис да се спасяват. Беше запомнила предупреждението на Паша. Трябваше обаче по някакъв начин завоалирано да обясни на сина си, че може да участват във внезапно бягство. За щастие, той все още беше във възрастта, когато подобни неща се възприемаха като приключение и игра. Щеше да поговори с Жул и да измислят някаква подходяща история.
Един слънчев лъч се отрази в пушката на монаха, застанал на върха на наблюдателницата. Манастирът имаше добро разположение, в случай на евентуално нападение. По-късно щеше да поиска позволение да огледа подстъпите.
Ден Първи от трите или четирите дни без Паша, замисли се тя, докато пресичаше двора. Какви странни обстоятелства я бяха довели до това да планира сигурността си в един защитен от въоръжени мъже гръцки манастир. И всичко това само защото съдбата я бе принудила да сключи един нещастен брак, а Жерико се беше появил, за да я спаси.
Колкото до Паша, помисли си Трикси с благоговение, той й бе върнал волята да приеме предизвикателствата на бъдещето. През изминалата нощ беше осъзнала, че заради това не само го обичаше, но му дължеше и живота си.
Изнервяща мисъл за жена, вкусила наскоро предимствата на независимостта. После с усмивка си помисли, че всъщност му дължеше част от живота си.
Но тази част, разсъждаваше тя доволна, докато изкачваше стълбите към стаята на игумена, бе неоспорима. Споменът й се стори непристоен за подобно място и затова се помъчи да потисне почти осезаемите страстни видения и да насочи мисълта си към по-прагматични и належащи неща.
Почука на вратата на отеца и зачака позволение да влезе. В тази спокойна утрин дори не й минаваше през ум, че ще стане мишена.
Паша не хранеше подобни илюзии. Той знаеше, че всеки, свързано него, се намираше в опасност. Враговете му в Гърция бяха многобройни и всички искаха само едно — да го видят победен на всяка цена — и по този начин да отстранят Макриянис и войската му като най-значителната сила във войната със султана.
Препускаха начело. Конете им се бяха запенили от бесния галоп, тъй като трябваше да стигнат до Триполица възможно най-скоро. Ако имаха късмет, щяха да са там преди обед. Но когато обозът с провизиите потеглеше към Навплион, бавният ход щеше да ги превърне в лесна мишена за турските атаки.
— Мислиш ли, че Хюсеин ще се появи? — попита Макриянис и се обърна, за да погледне Паша.
— Веднага щом успее да вдъхне поне малко смелост на войската си — отвърна с притворени очи приятелят му, полузаспал на седлото.
— Дали ще си потърси жените? Паша изви саркастично вежди.
— Дали рибите плуват?
— Колко жалко, че дамите днес се разотиват по домовете си.
— Ужасно — усмихна се Паша. — Ако имахме време, щях някоя нощ да отида и да му клъцна гърлото, докато спи в копринената си палатка.
— И да сложиш край на вендетата.
— Без него светът ще стане по-приятно място.
— Какво ще кажеш да се пробваме, като се върнем в Навплион?
Паша вдигна рамене.
— Малко вероятно. Ибрахим отново се придвижва на север, а Атина още е под обсада. Хюсеин где трябва да почака.
Хаджи отиде до Навплион още същата вечер, преоблечен като гръцки партизанин. Изчака на площадчето пред дюкяна за тютюн на вуйчо си да се разотидат клиентите, приближи до вратата, озъртайки се и тихо влезе.
Вуйчо му погледна иззад щанда, видимо изненадан. Побърза да мине отпред, сложи пръст на устните си и му махна да го последва в задното тъмно помещение.
— Иди там. Ще извикам Али да ме замести.