След малко се върна и седна зад отрупаната с цигарена хартия и кутии с тютюн маса. Извади бутилка ракия от близкия шкаф, отпуши я, наля си и я изпи на един дъх. После плъзна бутилката към Хаджи и се втренчи в него.
— Какво искаш? Надявам се само информация, защото не желая да си съсипвам живота, заради оня скапан албанец Ибрахим.
— И аз храня подобна неприязън, вуйчо, но в момента залогът е моят живот — и той му обясни защо се налага да изпълни заповедите на Хюсеин Джеритли. — Ако ми помогнеш да открия къде е бил отведен харемът и къде е Паша бей, моята майка и твоя сестра ще ти бъде толкова признателна, колкото и аз. В противен случай аз и другите офицери ще бъдем изпратени в Истанбул и набити на кол.
Вуйчото се намръщи кисело, размърда се нервно на стола си и отново посегна към бутилката с алкохол.
— Нали разбираш, че ако се разбере за предателството, животът ми няма да струва пукнат грош, както и този на семейството ми.
— Плати на някого.
— Не става. Не вярвам на никого.
— Кажи ми тогава няколко възможни места. Ще ги проуча сам.
— Адресът на резиденцията на Паша бей не е тайна. И само заради сестра ми ще попитам двама, на които имам доверие, къде може да е харемът. Но не мога да сторя нищо повече. Съжалявам, не искам гърците да избият семейството ми, като разберат, че съм замесен във вашия заговор.
Хаджи кимна. После изпиха чашите си, стиснаха си ръцете и се разбраха да се видят вечерта, след като дюкянът затвори. Хаджи отиде да огледа къщата и склада на Паша, а вуйчо му тръгна да търси приятелите си и да ги попита дали знаят нещо за харема.
Късно вечерта предаде на Хаджи, че харемът е отплавал от града на английски кораби.
Той го изслуша със смесени чувства. Хюсеин беше непредвидим, а харемът му без съмнение вече беше изчезнал завинаги. Но от друга страна, не можеше да очаква да му го върнат, тъй като така и така е бил натоварен на недостъпните английски кораби. Изпита известно облекчение.
Беше открил обаче възможна компенсация. След няколко питиета един от работниците в склада на Паша бей се раздрънка в кафенето, че най-новата, любовница на французина се Крис зад стените на добре охранявания манастир «Свети Илия». Хюсеин навярно щеше да приеме тази плячка като компенсация за изгубения харем. А ако пленяха любовницата англичанка, Паша бей със сигурност щеше да им падне в ръцете.
При което главата му щеше да се озове на кол пред палатката на Хюсеин без никакви усилия.
Хаджи се усмихна и подаде ръка на чичо си.
— Благодаря. Махам се от Навплион още преди зазоряване. Ти и семейството ти можете да спите спокойно.
— Изобщо не съм те виждал. Ще се отрека от теб публично. Разбираш ли?
— Напълно. — Хаджи стана и се поклони. — Повече няма да ми зърнеш очите.
Малко след това вуйчото остана сам в дюкяна и с видимо треперещи ръце си наля още една голяма ракия. Всичко свърши. Оцеля. И нямаше на никого да каже за посещението, освен ако не го подложеха на мъчения.
Хаджи се върна в малкия лагер на север от града, където го очакваха другите офицери. Новините предизвикаха радостните им усмивки. Англия и Турция бяха съюзници. Ако предприемеха опит да приберат харема, щеше да възникне международен скандал.
— Слава на Аллаха, че са отплавали толкова бързо — възрадва се един.
— Една причина по-малко да ни набият на кол — отбеляза друг.
— Но все пак трябва да заловим Паша бей — напомни им Хаджи. — А той е силен противник. Предлагам да отвлечем жената и…
През деня беше посветил доста време на изучаване на манастирските околности.
— Ще трябва да влезем тази нощ, за да успеем да се върнем навреме при Хюсеин. Най-подходящият път е откъм отвесната скала.
Всеки трябваше да наблюдава по един от дванадесетте патрула, който Хаджи предполагаше, че обикалят нощем. Не трябваше обаче да издават присъствието си, тъй като монасите докладваха на десетминутни интервали. Двама трябваше да се промъкнат между патрулите, да минат през северната част на двора и да влязат в постройката, където спеше англичанката.
— Днес следобед разговарях с пазача на главната порта. Казах му, че нося писмо до правителството от обсадена Атина и че имам половин свободен ден, преди да потегля обратно. Той пък, за късмет, имал роднини там. Даде ми известие за тях. Паша бей много държал на англичанката. Издал заповед в манастира да не бъде допускан никой и под никакъв предлог. Вратите са запечатани до завръщането му.
— Хюсеин сигурно ще се зарадва, ако му я доставим, щом Паша бей толкова държи на нея.
— Още повече ще се зарадва, ако получи главата му — отсече Хаджи.