Провериха оръжията. За акцията бяха избрали ятагани и ками. Щяха да стрелят само при крайна необходимост. Надяваха се да отвлекат жената без много шум и да се върнат в Наварино преди изчезването й да бъде разкрито.
Облачната нощ улесни придвижването им. Всеки броеше наум и наблюдаваше редуващите се въоръжени монаси.
— Сега — прошепна Хаджи, след като поредният патрул се скри. Двама офицери скочиха и се приземиха в меката почва. Преоблечени в раса, Хаджи и партньорът му преминаха боси през градината, без да издадат нито звук в тишината на нощта. Приближиха се до крилото, където беше англичанката, като се приплъзнаха до стената. Докато отваряха вратата, пантите изскърцаха. Застинаха с ръце на кинжалите. Изминаха няколко секунди в напрежение, но нищо не наруши покоя и те влязоха. Бяха нащрек за всяко движение. Внимателно се отправиха нагоре по стълбите. Жената беше на втория етаж, така беше предения Хаджи след разговора с портиера. Били й дали стаята с най-хубав изглед към залива.
Изкачиха тихо тесните стълби, като призраци в раса, прекосиха площадката и застанаха на вратата на просторно помещение, в което имаше само едно голямо легло и изящен свещник. Жената спеше. Златистата й коса проблясваше. Кожата й бе като алабастър, а бялата й нощница искреше в тъмното.
И двамата за момент застинаха, хипнотизирани от тази пищна женственост, заключена зад стените на манастира. Разкошна плячка, която господарят им със сигурност щеше да хареса.
Хаджи даде знак и действието се разви твърде бързо. Една мургава ръка запуши устата й, друга закри очите й.
След секунди овързаха с въжета ръцете и краката й. Натикаха парцал в устата й и я метнаха през рамо.
Кои ли бяха похитителите, зачуди се Трикси, изненадана от собственото си спокойствие. Запрехвърля мислено списъка на враговете си. Гросвенърови чак дотук ли бяха стигнали? Или Клоарови? Кой друг можеше да е? Къде бяха патрулите? След което й хрумна ужасяваща мисъл. Бяха ли отвлекли и Крис? Моля те, Господи, не! Беше твърде малък, за да го плашат в съня му и да го откъсват от майка му. Сякаш обладана от внезапна лудост, тя започна да се мята и да рита.
Хаджи веднага спря, прошепна нещо на партньора си, при което една ръка тутакси закри устата и носа й и я задуши.
След секунди изгуби съзнание. Хаджи излезе от сградата, притича през градината и я подаде на мъжете върху стената. Двамата поеха безжизненото й тяло и я увиха в черно наметало, след което я подадоха на конника от външната страна на манастирската стена, като се стараеха да са съвсем безшумни.
Беше три часът сутринта. Два часа преди зазоряване.
Два часа преди смяната на патрулиращите монаси.
Отначало Паша едва различи на хоризонта коня и конника монах. Но след това видя развяващото се расо и веднага предугади опасността. Отклони се от влачещия се по пътя към Навплион обоз и препусна към приближаващия ездач, молейки се предчувствията му да се окажат неверни.
Трикси и Крис бяха охранявани добре, а и присъствието им в Навплион не бе станало достояние почти на никого. Но монахът препускаше с всичка сила, привел глава към шията на коня. Гърлото му се сви от страх.
Когато се приближи достатъчно, за да различи изражението на ездача, вече очакваше най-лошото. Спряха конете си един до друг. Сърцето на Паша щеше да изхвръкне от гърдите му, а паниката беше парализирала всичките му мисли.
— Жива ли е? — изкрещя той. Нищо друго нямаше значение.
— Отвлякоха я хората на Хюсеин Джеритли. Оставили са бележка за теб — изрече задъханият ездач и му подаде лист хартия.
Паша го разгъна и прочете няколкото думи на арабски: «Ако си искаш англичанката, ела и си я вземи.»
Погледна към слънцето и прецени с колко време разполага.
— Кога я отвлякоха?
— Малко преди зазоряване.
— Момчето?
— Невредимо е.
Ако в подобно състояние на вцепененост изобщо бе възможно да изпита някакво облекчение, то това, че Крис не беше пострадал, му даде тази нищожна радост. Трябваше да вземе със себе си майката и сина или поне да ги беше изпратил обратно още на секундата щом ги видя в Навплион! Merde!
Налагаше се да убие Хюсеин.
— Няма да мога да отведа този обоз — каза на Макриянис, след като го настигна, вече успокоен при мисълта за смъртоносната си мисия. — Хюсеин е отвлякъл Трикси. Трябва да си я прибера.
— Генералът е в Наварино с цялата си армия. Ще ти е нужна помощ.
Паша поклати глава.
— По-добре да ида сам.
— Това е равносилно на самоубийство.
— Колкото по-малко хора, толкова по-добре. — Паша проверяваше запасите си от вода.