— Ако ми се подчиняваш, може и да го оставя жив… за известно време.
Ръцете й се вдигнаха, за да разкопчаят нощницата и само треперещите пръсти издаваха отчаянието й. Погледът й беше безразличен, стойката изправена и горда, беше по-силна от повечето жени, които някога беше купувал или отвличал, и тази сила го впечатли. Можеше да сложи началото на новия си харем с непреклонната англичанка. Тя щеше да го дари с прекрасни синове. Трябваше да благодари на Паша бей, преди да го убие.
Трикси разкопча перлените копчета в гробовна тишина, изхлузи ленената материя и остави нощницата да се свлече на пода. После я ритна встрани, прикова поглед в Хюсеин и каза:
— Сега мога ли да се изкъпя?
Той се разсмя.
— Куражлийка! Обичам предизвикателствата. Ще наредя да ти приготвят вана. Ще те чакам в леглото. Там ще стане ясно кой е по-силен. — Погледът му бавно обходи тялото й, след което се спря върху сочните й гърди. — Всички мъже ще ми завиждат моя английска Беатрикс. Ако ме задоволиш в леглото така, както задоволяваш погледа ми, ще те направя моя жена.
— Убих първия си съпруг.
— Мен няма да успееш. — Хюсеин не дочака отговор. Смъртта не го плашеше след годините, прекарани на бойното поле. Сам бе толкова жесток, че не се страхуваше от никого. Изрече три отсечени думи на турски и от дъното на палатката изникна някакъв слуга.
— Ще се видим, след като се изкъпеш. Ако ти трябва нещо, Джамил знае френски. — С тези думи стана и слезе от пиедестала.
Трикси се вцепени.
— О, най-после признак на страх! — Хвана едното й зърно.
Тя се отдръпна. Хюсеин не каза нищо, но стисна зърното и между показалеца и палеца си. От гърлото й се изтръгна болезнен стон. — Ето — прошепна той, — разбрахме се кой командва тук. Сега последвай Джамил, който ще се погрижи за всичко — изрече той доволно и се отдалечи към изхода на палатката.
Трикси се наведе, грабна наметалото и се уви с него, преди да тръгне след слугата, който я чакаше с безстрастен поглед. Сърцето й заби лудо. Осъзна, че Хюсеин Джеритли не беше мъж, който можеше да отблъсне, прилъже или убеди, и че разполагаше със съвсем малко време, след което щеше да бъде положена в леглото му.
Но още по-лошо бе, че над Паша бе надвиснала смъртна опасност. Можеше ли да стори нещо, с което да го спаси или да накара Джеритли да отмени екзекуцията му? Измъчвана от подобни мисли, тя последва слугата в съседното помещение, обзаведено също така пищно.
— Мадам, моля — Джамил й посочи едно облицовано в коприна канапе. — Сега ще ви донесат ваната. Искате ли нещо за освежаване?
Възможно ли бе човек да мисли за храна в такъв момент? Но шепата фурми и глътката вода не бяха облекчили дългото гладуване.
— Нещо за ядене, ако обичате. Каквото и да е.
— Кухнята на генерала е богата. Какво желаете?
— Телешко и картофи. И чаша горещо какао.
Джамил едва прикри удивлението си. Апетитът на тази англичанка съвсем не беше дамски. В харема на Хюсеин предпочитаха сладкиши и шербет. Той се поклони и излезе, за да се погрижи за ваната и за странното меню.
Трикси хвърли поглед към коприненото канапе, след което обходи цялото помещение. Имаше луксозно предверие с диван, стол и ниска масичка. Върху нея блестеше разкошно позлатено наргиле. Беше виждала подобна илюстрация в някаква книга за Изтока. Имаше и три врати, покрити с червени копринени завеси. Първата бе тази, през която беше влязла, през втората излезе Джамил. Пристъпи към третата и внимателно повдигна края на завесата. Озова се в непосредствена близост до гърба на един въоръжен пазач, зад който имаше огромен диван, отрупан с възглавници. Спалнята на Хюсеин, досети се тя, и пусна завесата. Щеше ли пазачът да остане и докато забавлява Хюсеин? Ако плачът помагаше, досега щеше да се е удавила в сълзи.
Това вече е прекалено, помисли мрачно Трикси и се отпусна отчаяна на канапето. Как щеше да се справи с този ужас? Можеше ли някак да предупреди Паша, за да го спаси от кръвожадния замисъл на Хюсеин? Можеше ли наистина да убие турчина, да се измъкне през въоръжената охрана, да намери път през Лабиринта на палатковия град? Всяка стъпка от този бленуван сценарий беше невъзможна.
Но в следващия миг си напомни, че е жива. Паша също все още беше жив. Най-лошото, което я очакваше, бе да сподели леглото на Хюсеин. От това все рак не се умираше. И ако възникнеше дори най-нищожната възможност да предупреди Паша за опасността, то трябваше да остане нащрек за нея.
Значи… Първо баня. Или първо яденето. Беше по-гладна отколкото мръсна, а и храната щеше да й даде сили. Трябваше да поискам още нещо, помисли си тя, решила, че ще й трябва голяма издръжливост, за да понесе нощта с турския генерал.