Откри, че е от полза да разисква мислено алтернативите като страничен наблюдател. Изправи се, загърна по-плътно раменете си с наметалото и се огледа решително. Колко време щеше да й отнеме яденето и пиенето? Можеше ли да протака? Поне щеше да опита.
Слугата се върна с поднос със сладки и купа с охладени плодови десерти.
— Приготвянето на телешкото ще отнеме известно време — обясни той вежливо. — Дотогава готвачът сметна, че това леко предястие може да ви хареса. Ваната ви ще бъде готова съвсем скоро.
— Предпочитам първо да се нахраня. Донесете ми ваната след вечерята. — Жалко, че нямаше часовник, но отлагането си беше отлагане, при все че не можеше да определи точната му продължителност. Сладкишите изглеждаха апетитни. Имаше кейк и бонбони, фурми с глазура, смокини и малка каничка с ликьор. И гравирана златна чашка за ликьора с цвят на шафран. Пъстрите охладени десерти, в изящни порцеланови чинийки бяха подредени върху натрошен лед. Лед в тази жега, и то във военен лагер. Явно Хюсеин пътуваше със стил.
Както и с харема си. Поне до скоро. Домашни удобства на фронта. Роля, с която трябваше да се справи сама тази вечер. При противната мисъл посегна към ликьора. Едно питие със сигурност щеше да направи предстоящото изпитание по-поносимо.
Ароматната напитка имаше вкус на праскови, сладнеше и отпускаше нервите. Затопли си. Усети как наметалото и тежи и леко го разтвори. После реши, че охладените сладкиши изглеждат много апетитно, и посегна към купичката, пълна с розов лед.
Джамил пусна завесата, иззад която надничаше. Беше изпълнил задачата си. Жената беше пила от нектара. Генералът щеше да е доволен. Скоро щеше да й потрябва по-лека роба.
Когато го видя да влиза с една тъмносиня копринена дреха в ръце, първият й импулс бе да го отпрати. Той изобщо не спори с нея. Никой от слугите на Хюсеин не би си позволил подобно нарушение на етикецията.
Но остави коприната.
Леденият сок от нар беше успокояващ и разхлаждащ. Трикси разхлаби още малко вълнената наметка и взе някакво желе със захарна глазура. Нормално е да съм гладна, след като не съм яла цял ден, помисли си тя и посегна към една охладена паста. Беше с любимия й бадемов крем. Изяде още две. Което наложи да си сипе още от ароматното питие.
Малко след като то се плъзна по гърлото й, тъмносинята роба зае централно място в мислите й. Лека и ефирна, със свободни ръкави и изящна украса от скъпоценни камъни на деколтето, тя лежеше до нея на канапето — можеше дори дал докосне.
Всъщност нищо нямаше да й стане, ако я докоснеше. Като се имаше предвид съвсем реалната опасност, в която се намираше, копринената роба бе последното й притеснение. Платът беше мек, почти чувствен. Тази дума я обезпокои. Как изобщо й бе хрумнала. Захвърли робата.
Но апетитът и бе ненаситен. Както и жаждата. Тревогите й постепенно изчезнаха. Обстановката вече не й се струваше зловеща. Сигурно заради вкусните сладкиши и великолепието на интериора, който я караше да забравя, че се намира във военен лагер. Храната и напитките й доставяха невероятно удоволствие, а освен това щяха да й дадат сили.
Каквато и да беше причината, Трикси се отдаде на омаята с охота. Щом се налагаше да се срещне с генерала, трябваше някак си да преодолее ужаса. С всеки изяден сладкиш образите от нейния свят ставаха все по-мъгляви. Постепенно спомените и миналото й сякаш отлетяха нанякъде.
Когато Джамил й донесе вечерята, Трикси я изяде цялата с неутолим апетит. Какаото беше превъзходно. Накрая изпи още една чашка от прасковения нектар.
Вече беше цялата в пот. Тежката роба я задушаваше. В този момент слугите внесоха пълната емайлирана вана и я поставиха в средата на помещението. После се оттеглиха.
Трикси се огледа, разбра, че е сама, и с облекчение захвърли тежката дреха. Потопи пръсти във водата. Беше приятно хладка — като че ли някой бе разбрал колко е горещо тялото й. Учудена, че при подобни обстоятелства толкова копнее за някаква си вана, тя пристъпи и се потопи във водата като хипнотизирана. В ноздрите й нахлу ароматът на розовото масло, което плуваше по повърхността. Една капчица заблестя на рамото й и тя я разтри с пръсти.
Обля я блажена топлина, която сякаш извираше от вътрешността й. Странно усещане — беше й едновременно хладно и топло. И тъжно. Шумът отвън беше затихнал. Наоколо й се стелеше само парфюмирана коприна. Излегна се в емайлираното произведение на изкуството насред пустинята и притвори очи. Ароматната вода я обгърна и границата между действителността и съня се разми.