Дочу далечни гласове. Бяха много, твърде много, за да, ги отличи един от друг. За миг вдигна клепки, после отново ги затвори. В ноздрите й нахлу някаква нова миризма, остра, люта и непозната. Но се чувстваше твърде отпусната, за да разсъждава логично. По-лесно й беше да не правят, нищо.
Хюсеин Джеритли коленичи до ваната и се усмихна. Каза нещо на Джамил, който на свой ред го предаде на слугите, влезли заедно с генерала. Те оставиха предметите, които носеха, върху ниската масичка и се оттеглиха.
— Ти остани — нареди Хюсеин на стройния младеж, който му бе по-скоро адютант, отколкото прислужник. — Ще ми трябва помощта ти.
— Ще ви хареса, господарю. Тази жена е ненаситна.
— Изпи ли нектара от праскови?
— Както виждате — отвърна Джамил с усмивка. — Цялата гори.
Хюсеин огледа Трикси подозрително.
— Колко изпи?
— Едно шише, господарю.
— Цялото?!
Джамил отново се усмихна.
— Въпреки вълнената роба. Опиумът и мандрагората ще я накарат да поиска да я обладаете три хиляди пъти, господарю.
— Тогава ще трябва да се възползвам. — Хюсеин се възбуди и пенисът му се очерта изпод прилепналите кавалерийски бричове. — Отмени срещите ми за два дни напред.
— А ако през това време французинът дойде да си прибере жената?
— Хвърлете го в клетка, докато свърша. Ще я изведа навън да го види, преди да умре.
— Приятно спортуване, ефенди.
— Тази тук е равностоен противник — изрече Хюсеин и започна да разкопчава панталона си. — Донеси ми един халат.
Джамил се върна малко по-късно, след като бе дал нареждания на слугите. Хюсеин вече беше съблякъл западната си униформа и си сложи шарения копринен халат, който му подаде младият прислужник.
— Запали ми наргилето — нареди той и отиде на дивана. — Тази нощ ще си почиваме и ще се забавляваме. Избърши я и я доведи тук. — С тези думи се отпусна на копринения диван, посегна към позлатената тръбичка и всмука дълбоко.
Джамил извади Трикси от ваната и я положи върху дебелия килим. Докато попиваше водата от нея, тя стоеше, покорна и гореща, а съзнанието й беше потънало в някаква топла фосфоресцираща мъгла. Всяко усещане и всяко движение приемаше чувствен отблясък. Изгаряше я желание. Образът на Паша завладя изцяло мислите й.
— Изглежда готова.
— Опиумът отпуска и приспива, а мандрагората причинява халюцинации. Тя изпитва блаженство.
— Ей сега ще изпита и още нещо — измърмори Хюсеин с нетърпение. — Англичанките дали стигат до оргазъм, или са студени като мрачната си страна?
— Тази ще стигне, след всичката мандрагора, която погълна.
Джамил взе един буркан от сребърния поднос. Когато го отвори, сместа от амбра и мускус изпълни въздуха с остра миризма.
Ноздрите на Трикси се разшириха. Ароматът загатваше за огнени страсти и тя вдъхна дълбоко, извиквайки в съзнанието си омайните спомени, сладостното желание, пламенния и чувствен секс с Паша.
Когато разтвориха краката й и ароматизираният крем се плъзна по венериния й хълм, допирът бе толкова лек, че Трикси почувства нещо като пърхане на крила. Докосването моментално усили пулсацията. А когато плавните и леки докосвания навлязоха във вагината й, я обзе толкова дива и неподправена страст, че от гърдите и се изтръгна стон. Хладината обливаше горещата й пулсираща плът и я разтапяше. Студът я омагьосваше. Пожела още и се наведе към изкусителното удоволствие, но падна, зашеметена от наркотика.
Джамил я хвана внимателно и подпря таза й върху раменете си.
— Максимално възбудена е, ефенди — измърмори той.
— Значи трябва да оправдаем очакванията й. Да облекчим тази огнена страст. Подай ми един от онези. — Той посочи към играчките върху подноса и всмука още веднъж от наргилето. — Чукал ли си англичанка? — запита нехайно.
— Веднъж в един парижки бардак — отвърна Джамил, докато избираше от всичките предмети върху подноса.
Съзнанието на Трикси регистрира шокиращите думи «парижки бардак», но след секунда те се стопиха в меката мъглявина, която я обгръщаше. Насили се да отвори очи, но клепачите й бяха ужасно тежки и мимолетният импулс потъна в златистата пара. Сетивата й кипяха. Сърцевината й пулсираше трескаво. Обсеби я неутолимо желание да бъде обладана.
— Паша… — прошепна тя нежно.
Джамил погледна господаря си.
— Говори за него.
Хюсеин вдигна рамене.
— Готова е за всеки. Донеси я тук — нареди той и посочи масата пред себе си.
Джамил я вдигна и я разположи върху полираната повърхност.