— Нямам намерение да умирам заради тоя — прошепна Макриянис и тръгна към него, за да си кръцне трофея с ятагана. Паша се хвърли към Трикси и запуши устата й с длан. Очите й бяха широко разтворени, безумни и невиждащи.
Уви я в чаршафа. Очевидно беше упоена. Напъха част от чаршафа в устата й. Трябваше да изминат съвсем безшумно петстотин метра през пълния с войници лагер. Не можеше да си позволи да рискува.
Макриянис сложи главата на Хюсеин в тъмносинята роба, метна я през рамо и посочи вратата с ятагана си. Паша кимна с кама между зъбите и с Трикси на ръце. Пистолетите и на двамата бяха заредени.
В преддверието се въргаляха телата на мъртвите пазачи. Преоблечени като турски подофицери — реквизит, отнет от двама часови на Хюсеин, Паша и Макриянис се надяваха да преминат незабелязани през лагера, далеч от светлината на огньовете, които проблясваха в нощта.
Изминаха първите двеста метра без никакъв проблем. По това време по-голямата част от армията спеше. Заобиколиха някакъв войник, който се облекчаваше до палатката си, и избягнаха втори, който залиташе на път към своята квартира. Вече при изхода се натъкваха на една група, която седеше край огъня и пиеше.
Отляво беше морето. Отдясно — лагерът. Нямаха друг избор, освен да продължат. Макриянис мина между Паша и огъня, надявайки се да прикрие Трикси. И двамата още веднъж провериха дали оръжията им са под ръка.
Вече бяха на пет метра от огъня, когато един от войниците им подвикна с дрезгав от пиенето глас:
— Жена ли виждам? — и пусна пиперлив коментар по адрес на нощните дами.
— Носим я на нашите момчета — отвърна весело Макриянис на александрийски диалект.
— И аз съм от Александрия — египтянинът скочи, дойде при тях и не след дълго вече прегръщаше Макриянис като отдавна изгубен брат. Предложи му дори да пие от неговата чаша и му заговори с пиянска интимност:
— Хайде, хайде, елате при нас… Доведете и дамата. Имаме много ром. Казват, че Хюсеин няколко дни нямало да мърда оттук, така че — време, колко щеш.
Въпреки че Макриянис се опита да го отблъсне, всяко негово извинение се отхвърляше с пиянска настойчивост. Откъм огъня долетя цял хор от покани и Паша и Макриянис нямаха друг избор, освен да отидат при тях.
Закрачиха предпазливо към компанията.
— Само по едно — заяви Макриянис, взе предложената бутилка и седна. — Тази сутрин дежурим първи.
— Оставете ни тогава жената — похотливо предложи един. — Ще се погрижим за нея.
— Съжалявам, но сме дали доста пари — отвърна небрежно Макриянис. — Тя ни е цялата плячка от хора и затова ще дойде с нас.
— Но вие сте само двама, а ние сме четирима — изрече заплашително друг и потупа заканително бедрото си там, където трябваше да е мечът му.
Паша и Макриянис обаче вече бяха забелязали, че го няма. Нито един не беше въоръжен. Мускетите им стояха подредени до палатката. Наоколо всичко спеше.
— Хайде да не спорим за жената — отвърна примирително Макриянис, — след като има толкова много ром. Кога смятате, че ще свърши тази шибана война? — продължи той и подаде бутилката на мъжа до себе си. Така разговорът премина в припряно и яростно обругаване на Гърция.
Паша се настани така, че огънят да не го осветява. Положи тялото й в скута си и притисна лицето й към гърдите си. Това че устата й беше запушена, не им направи никакво впечатление, защото според техните обичаи жената беше само стока.
Бутилката с ром обиколи неколкократно компанията. Откъм лабиринта от палатки и проходи се появи пети мъж, който увеличи числото на противниците им.
Паша наблюдаваше напрегнато как луната се придвижва по нощното небе, тъй като си даваше сметка, че всеки момент някой може да открие кланицата в палатката на Хюсеин, и ставаше все по-нервен с всеки отхвърлен опит на Макриянис да си тръгнат. След известно време, което му се стори непоносимо дълго, Паша не издържа, изправи се внезапно и изрече на турски:
— Ще отнеса жената в моята квартира.
— Това не е никак приятелска постъпка!
— Значи не съм в приятелско настроение — изръмжа тихо той.
— Ако не се появим на дежурство — намеси се Макриянис и също стана, — ще ни нашибат с камшици. Благодаря за рома.
— Искам и аз да се облажа от тази путка — измърмори с пиянска настойчивост един мургав войник и понечи да стане.
— Не деля с никого — отсече Паша и отстъпи крачка назад.