— А имаш ли избор? — изръмжа настойчивият пияница и се изправи със залитане.
— Винаги имам избор — изсъска Паша с ръка върху спусъка на пистолета.
Възцари се наситено враждебно мълчание.
— Искаме жената! Ясно ли е?
— Точно така — обади се и друг. — Заслужаваме малко плячка.
— Елате и я вземете утре, като свършим с нея — предложи Макриянис. — Нашият пост е зад ей онзи хълм. — И той посочи най-близкото възвишение.
— Не ща да чакам — фъфлеше мургавият. — Тази нощ ще остане при нас, а вие елате да я вземете утре. — Извади кама от ботуша си. — Какво ще кажете? — докосна предизвикателно острието с пръст.
— Нищо. Имаш две секунди, за да станеш послушен.
Мъжът се хвърли към Паша.
И той стреля. Скритият под чаршафа пистолет гръмна и на челото на войника зейна дупка с барутен нагар около нея. Египтянинът остана прав за секунда, с разперени ръце и ококорени от изненада очи.
Макриянис пък застреля седналия вдясно от него, след което и този отляво. Пистолетът му вече беше празен, затова извади ятагана. Пистолетът на Паша изгърмя още веднъж и повали четвъртия, който се беше затичал към мускета си. Петият реши, че никаква жена не струва колкото живота му и избяга.
Паша и Макриянис се спогледаха, но още преди да решат дали да го настигнат, откъм хълма отекна тромпет и събуди заспалия лагер.
Познаха сигнала и се втурнаха да бягат. Бяха открили Хюсеин. Макриянис задмина Паша и хладнокръвно презареди пистолета си.
— Ако ме ранят, изведи Трикси оттук — извика Паша, тичайки по неравната земя. От палатките се изсипваха войници, полуоблечени, сънени и въоръжени.
— Ще се измъкнем — прошепна Макриянис и затъкна зареденото оръжие в пояса си. — Още двеста метра и сме в безопасност.
— Не искам пак да попада при тях — изстена Паша, задъхан от тежестта на Трикси. Трябваше да стигнат до билото на следващото възвишение. Там се криеше Деметриус с конете.
— Не се бой. Поне един от нас… ще я изнесе — изпуфтя Макриянис, презареди бързо пистолета на Паша и му го хвърли обратно. — Ох, мамка му! Внимавай!
От сенките беше изпълзял някакъв турски офицер.
— Спрете! — изкрещя той, вдигна ръка и ги огледа, след което удивеният му поглед попадна върху разпиляната руса коса на Трикси. — Лагерът е обграден! Никой няма да го напуска! — Вече, беше достатъчно близо, за да види запушената й уста и монограма на Хюсеин върху чаршафа, с който беше увита. Устните му се изкривиха. Той посегна към ятагана си. — Не мърдайте!
Викът обаче замря в гърлото му, след като мечът на Макриянис се заби в гръбнака му.
— Тичай! — изкрещя той.
Паша преметна Трикси през рамо само за част от секундата, извади камата от устата си и я заби право в сърцето на някакъв войник, който изникна с рев от близката палатка. За миг се замисли дали да не си вземе камата, беше му служила вярно, но здравият разум го възпря. Ако тази нощ успееха да се измъкнат живи от лагера, щеше да понесе загубата й с удоволствие.
Обърнаха се и затичаха към хълма. Оставаха им още петдесетина метра, когато зад тях се извиси крясък, който отекна до небесата.
— Гърци! Гърци! Убийте ги!
След секунда проеча изстрел. Последваха още. Преследвачите им се втурнаха след тях с диви крясъци. Облаци закриха луната. Паша вече обмисляше дали няма да е по-добре да се скрият, вместо да бягат. В следващия миг над главите им проеча пушечен залп, последван от писък. Разнесе се и втори, и трети вик. Бледата лунна нощ се изпълни с крясъците на поразените от точния мерник на Деметриус турци.
Още двадесет метра… Десет… Даваха си сметка за критичното разстояние и за всяка секунда. Още шест изстрела изсвистяха над главите им и попаднаха в преследвачите. Повечето от войниците на Хюсеин нямаха никакво желание да се хвърлят в смъртоносния огън.
Паша изви устни в лека усмивка. Браво на малодушието на турците!
— Докато се карат — прошепна той, — ние ще се измъкнем.
— Не щат да нападат… чудесно! — изрече задъхано Макриянис.
След секунди стигнаха до хълма, където Деметриус бързо презареждаше трите пушки, инсталирани на осветената от луната скала.
— Ще остана и ще ги забавя още малко — предложи той и хладнокръвно се прицели в един войник, който се изкачваше по хълма.
— Аз съм… с теб — отвърна останалият без дъх Макриянис. — Поне докато Паша и жена му изчезнат от погледа ми.
— Твърде много са, за да ги задържите — предупреди ги Паша.
— Още няколко изстрела, колкото да се откажат да ни преследват, и изчезваме — отвърна Макриянис и пое юздите на коня.