— Разбира се, сър — съдържателят хвърли още един поглед към Трикси, — ще бъде изпълнено.
— Надявам се!
Казал го ужасно студено и безизразно, споделяше след това Гривас със съпругата си. Май тази нощ било по-добре да спят над конюшните.
След като вратата се затвори зад съдържателя, Паша отиде до отрупаната с храна и напитки маса, взе бутилка узо, отпуши я и изля половината в гърлото си. После придърпа един стол в средата на стаята, откъдето имаше добра видимост към леглото, седна и продължи полека-лека да изпразва бутилката, като гневът и лошото му настроение се сгъстяваха с всяка глътка. Изплуваха мъчителни спомени и отвратителни видения на предателство и позор. Не след дълго по пода вече се въргаляха две бутилки, а третата стоеше в скута му. Паша седеше напрегнат, сякаш в очакване на вражеска атака.
По средата на третата бутилка Трикси внезапно се събуди. Изправи се рязко в леглото и се огледа наоколо. В очите й проблесна страх. При вида на Паша обаче въздъхна с облекчение, легна и отново притвори клепачи.
Изминаха още няколко минути, през които единственият звук бе клокоченето на алкохола. Когато отново отвори очи, Трикси се загледа в тавана, спокойна и с чувство за защитеност. После се подпря на лакът и сънливо попита:
— Дълго ли спах?
— Най-важният въпрос — изръмжа Паша гърлено и я погледна обвиняващо.
При този отговор клепките й потрепнаха и виолетовите й очи внезапно се избистриха.
— Какво има?
— Много неща, бих казал. — Присви очи при гледката на разчорлената й руса коса, порозовелите бузи и приятно закръглената й голота, която чаршафът едва прикриваше. — Ужасно много неща.
Трикси проследи бруталния му поглед и осъзна, че е само с копринената завивка. После се втренчи в него с широко отворени очи.
— Къде ме намери в този вид?
— В леглото на Хюсеин Джеритли! — Злобата кипеше във всяка клетка на тялото му.
— Не!
— Да! И доста се забавляваше!
— Сигурен ли си?
Паша не отговори. Само стискаше челюсти и скърцаше със зъби. Погледът му беше леденостуден.
— Напълно — отвърна той и сграбчи бутилката.
— Оставам с впечатлението — изрече бавно Трикси, — че възприемаш станалото като моя вина.
Той вдигна подигравателно вежди.
— Е, поне не се оплакваше.
Изглеждаше толкова уверен, толкова язвително уверен.
— Не помня нищо… Абсолютно нищо! Как е възможно?
— Сцената беше доста убедителна. — Поднесе бутилката към устата си. Погледът му беше безмилостен. — Още чувам страстните ти стенания. И то съвсем ясно.
— Не е възможно! — Трикси се изправи и притисна чаршафа към гърдите си. Само от мисълта я побиваха тръпки. — Лъжеш! Той изобщо не ме е докосвал!
— Докосваше те, моя малка кучко — изръмжа Паша, натъртвайки на всяка дума, — докосваше те по всички възможни начини, по които мъж може да докосне жена.
За миг погледът й избягна неговия?
— Не е ли възможно да грешиш?
— Не, лейди Гросвенър! — отново надигна бутилката.
— Сигурно в храната е имало наркотици. — Трикси поклати глава, сякаш за да проясни мисълта си. — Прасковеният нектар… беше със странен вкус. И необичаен дъх…
— Но ти го изпи?
— Не знаех. Не бях яла и пила цял ден. — Почувства се опозорена, осквернена и унизена.
— Добре. Нека го приемем за шибан сън. А сега, ако благоволиш да измиеш спермата му от себе си, можем да приключим разговора. Влизай във ваната.
— Как смееше да си го изкарваш на мен? Да не би да ме обвиняваш в съучастие?
— Може просто да си по-общителна. И двамата знаем колко приятелски си настроена понякога. Хайде да обсъждаме предимствата на гостоприемството после. Сега съм уморен. Да приключваме с това. Искам да измиеш спермата му от себе си. Иначе ще го сторя аз.
Трикси не издържа.
— Не съм твоя собственост, за да ми раздаваш заповеди.
Устните му се извиха в жестока усмивка.
— Щом Хюсеин може да разполага с теб, значи и аз мога.
— Няма да споря по този въпрос. — Трикси се изправи и отбранително вдигна брадичка. Беше стигнала твърде далеч, за да изпълнява заповедите, на който и да е мъж. — Нито ще стана мишена на цинизма ти.
Паша поклати бавно глава, сякаш не вярваше на очите си.
— Удивително! Първо тази толкова навременна амнезия, а сега какво? Обидена ли си? Влизай във ваната, мамка му!
— Щом си ме спасил, благодаря ти — изрече тя саркастично, — но не съм твоя собственост. Не съм ничия собственост.