— Хюсеин Джеритли беше собственик на всеки сантиметър от плътта ви, лейди Гросвенър — изрече Паша свирепо. — Нямаш ли претриване от онзи голям позлатен изкуствен кур, който беше натъпкал в путката ти?
— Престани! — Беше ужасена й засрамена от изникналия спомен. Пое си дълбоко въздух и заговори с лек потреперващ глас: — Не знам какво е правил Хюсеин. — Беше й нужно още едно вдишване, за да приеме мисълта за онова, което навярно й се беше случило. — Но аз съм много щастлива, че съм жива, и съжалявам, ако това по някакъв начин засяга мъжкото ти чувство за чест. Не съм участвала в това, което се е случило, каквото и да е било то. Стисна чаршафа толкова силно, че пръстите й побеляха. — Нямам спомен. За нищо. И ако е имало някакъв златен изкуствен пенис или нещо друго, което не ти е харесало, сега ме чуй! Да ти го начукам на шибаното справедливо възмущение! Не ми пука!
— Но на мен ми пука.
— Много жалко. — Всяка дума звънтеше като парче лед.
— За теб!
Трикси го изгледа.
— Заплашваш ли ме?
— Просто те осведомявам за чувствата си.
— Нека ти изясня и моите. Върви по дяволите!
— Има и друга възможност.
— Добре. Стига да нямам нищо общо с нея.
— Съжалявам. — Остави бутилката много внимателно, с отмерени движения, осъзнавайки количеството на погълнатия алкохол.
— Какво правиш? — Трикси се втренчи бясна в него.
Той вдигна глава.
— Слагам бутилките под стола.
— Защо?
— Защото обичам реда. — Само хищната усмивка издаваше жестоката му решителност. — А и не искам да си порежеш краката. — Вече не се усмихваше. Стоеше насред стаята. Ботушите, шпорите и ризата му бяха изпръскани с кръвта на Хюсеин. Очите му горяха от обида. — Ваната ти изстива.
— Арогантно копеле. Няма да се къпя! — Трикси се сви в най-отдалечения ъгъл на леглото, обидена и наранена.
— Ще ти помогна — изрече ненадейно Паша, сякаш не беше чул нищо.
— Не ме докосвай.
— Това е вана, а не гилотина.
— Тогава ме остави на мира.
— Не бих имал нищо против. Но не обичам да чукам върху спермата на предишния.
— Достатъчно чиста ли ще съм за теб, след като се изкъпя?
— Горе-долу. Но не храня специални очаквания.
— Гаден лицемер! Като че ли ти си най-моралният човек на света.
— Отклоняваш темата на разговора, скъпа. Просто искам да се изкъпеш, за да мога да те чукам.
— Много романтично!
— Някой път ще трябва да ми разкажеш как успяваш да очароваш турските генерали.
— Не смей да ме докосваш!
— Ще те докосвам, където, когато, колкото и както пожелая!
Трикси опря гръб в таблата на леглото, прецени разстоянието до вратата и скочи точно когато Паша посегна към нея. Пръстите му обаче светкавично се сключиха около лакътя й.
— Глупачка! Не бягай. Какво толкова — едно чукане.
— С нищо не се различаваш от Хюсеин! — Опита си да измъкне ръката си.
— Чиято глава е в дисагите на Макриянис.
— Глава? — прошепна тя с широко отворени очи. Паша се наведе над нея и стисна ръката й още по-силно.
— Неговата или нашите. Изборът не ни затрудни.
— Господи!
— Ако ти е жал за Хюсеин, смятай, че умря щастлив, с ръка в путката ти.
— Жесток си!
— Спасих ти живота.
Трикси притвори очи. Заяждането и възмущението й бледнееха през величието на живота и смъртта. Все пак Паша бе преодолял цяла армия, за да я спаси.
— Какво искаш? — изрече тя с въздишка, неспособна вече да различава доброто от злото, правилното от грешното, спасението от отмъщението. — Просто ми кажи и ще го сторя. — Той явно я мразеше заради нещо, което не зависеше от нея, заради нещо, което тя дори не помнеше. Вече беше толкова уморена.
— Искам да се изкъпеш.
— Добре. — Измъкна ръката си от неговата и тръгна към ваната. Настъпи мълчание. В стаята изведнъж долетяха звуците на лятната нощ и се усети ароматът на олеандър. Трикси стигна до изработената от мед вана, остави чаршафа да се свлече от раменете й и влезе във водата.
Паша за миг забрави, че е в планините на Морея и че войната бушува наоколо. Пищните й форми привлякоха цялото му внимание. Дъхът му секна и яростната омраза към Хюсеин се надигна в гърлото му.
Преплете пръсти, разяждан от ревност. Сцената върху дивана изплуваше пред очите му отново и отново. Възможността да е забременяла му беше толкова противна, че предпочиташе да не мисли за нея.
— Кажи ми, когато сметнеш, че съм достатъчно чиста за теб.
— Когато вече не ми мирише на него — отвърна й студено Паша и започна да разкопчава жакета си.