Трикси извърна глава и започна съсредоточено да се мие. Всичко беше толкова сложно. И отвратително. И срамно. Кошмар, който не искаше да си припомня.
Паша остана само по бричове, седна и започна отново да пие. Беше бесен, че голата жена пред него съвсем доскоро е лежала под Хюсеин — спомен, толкова жесток и гаден, че едва сдържаше жаждата си за мъст.
Когато Трикси се изми, Паша й помогна да излезе от ваната. Тя го измери с поглед не по-малко гневен от неговия, взе кърпата и се избърса.
— Искаш ли да ме помиришеш? — запита рязко, застанала гола и изпълнена с обида, без вече да знае дали може да изпитва благодарност пред лицето на подобна злопаметност.
— После. Отивай в леглото. — Сякаш й обявяваше дуел на разсъмване, толкова леден беше гласът му.
— А ако не отида?
— Ще те чукам на пода.
— Бях забравила колко чаровен можеш да бъдеш.
— На твоя пък чар не устоява никой мъж в униформа.
— Нямам намерение да се извинявам, че съм жива, ако това имаш предвид. Какво трябваше да направя? Да се самоубия, за да спася твоята чест?
Не получи отговор. Само веждите му се смръщиха още повече.
— Помислих си нещо подобно — продължи тя и метна хавлията настрани, — затова, докато продължаваш да се цупиш и да се държиш като някакъв девственик моралист — веждите й се повдигнаха жлъчно, — определено непозната за теб роля, аз възнамерявам да хапна нещо. А и бих ти била признателна, ако ти също се изкъпеш. Ръцете ти са изцапани с кръв — отбеляза хладно и отиде до масата.
Паша сведе поглед, видя кръвта и си спомни отсечената глава на Хюсеин, а след това и проснатото му върху Трикси тяло. Опита се да прогони ужасяващата картина. Но в мисълта му се надигна поредната вълна на ярост, толкова жарка и гневна, че го накара да скочи рязко.
При звука от обърнатия стол и счупените бутилки Трикси се извърна и видя, че Паша се приближава към нея с бързи и отмерени крачки.
Тя отстъпи, взе една от бутилките на масата и я вдигна за отбрана.
— Не припарвай до мен!
Той се спря сепнато. Писъкът й проникна през мъглата на безумната му ярост.
Проникна, но не попречи.
— Нали не смяташ, че това наистина ще ме спре? — присмя й се и небрежно посочи бутилката.
— Не знам какво искаш, но няма да го получиш!
— По този въпрос мненията ни се различават.
— Какво смяташ да сториш? Да ме накараш аз да платя за скапаното ти негодувание?
— Стори ми се, че страшно ти харесва да се чукаш с Хюсеин. Мисля и аз да те чукам, докато не можеш вече да мърдаш, а след това да те чукам още.
— Защото съм виновна ли?
— Нещо такова.
— И единственият съдник си ти.
— Точно така. Ами ако си забременяла от него? За това помисли ли?
Трикси пребледня. Не беше го помислила. Но не можеше да промени станалото. Нямаше как да се противопостави нито на отвличането, нито на което и да е от последвалите го събития. И какво, по дяволите, искаше той от нея? Да пълзи в краката му и да го моли за прошка?
— Може да съм забременяла и от теб. — Изрече го спокойно, студено и жлъчно.
— Кучка!
— До там ли стигнахме? — изгледа го грубо и дръзко.
— Отивай в леглото, мамка ти!
Трикси строши бутилката в ръба на масата с такава ярост и сила, че из цялата стая се разхвърча стъкло.
— Ела и ме вземи — изсъска тя злобно и вдигна гърлото на бутилката с бесен поглед.
— Исусе! — Черният му гняв се замени с шок при вида на тази абсурдна гледка. Дори вдигна ръце в знак на помирение. — Успокой се — прошепна с преднамерено спокоен глас, — просто се успокой!
— Не искам да се успокоявам! Сигурно защото някакъв си мъж се опитва да ме отвлече отново и да ме затвори отново. Чудя се дали не ме прави неспокойна това, че ме заплашват със същото абсурдно мъжко чувство за собственост, от което току-що се отървах. Всъщност — завърши тя раздразнено, — чудя се дали да не те накарам да си платиш за обидата. Само ела една шибана крачка по-близо!
По средата на това излияние устните му потрепнаха, а в края леко се усмихваха. Злобата се беше изпарила от погледа му.
— Нещо лошо ли съм казал?
— Много умно!
— И ти смяташ, че не трябва да съм ядосан?
— Не на мен. — Оръжието й все още беше насочено към него.
— А ако отстъпя — предложи той тихо, с мисълта, че може наистина да употреби смъртоносното оръжие и да пострада самата тя, — ще свалиш ли това?
— Извини се! — Думите бяха изречени тихо, но е нетърпящ възражение тон.
— За какво? — В очите му проблесна раздразнение.
— Защото ме обиди.