— Ти наистина беше с него в онова легло! — Паша стисна зъби.
— Извини се! — Изгледа го непреклонно.
— А ако наистина се извиня? — запита със смесица от раздразнение и самообладание.
— Няма да се наложи да те убивам.
Паша избухна в смях, неудържим и гърлен. Дори се преви на две и се просна на леглото.
— Изобщо не е смешно — отбеляза Трикси с раздразнение и малко сконфузено остави счупената бутилка.
Легнал по гръб, той разпери ръце и й се усмихна.
— Смешно е. Ела при мен.
— Не си ми се извинил!
— Нужно ли е?
Тя кимна.
Паша се намръщи.
— Толкова ли е важно?
Ноздрите й се разшириха и тя отново кимна.
— Извинявам се тогава — изрече тихо мъжът, който никога не се беше извинявал на жена, — за намерението си, за грешната си преценка и за грубостта си. — Хюсеин поне е мъртъв, помисли си той като вид компенсация за отвратителните и противоречиви емоции, които го разкъсваха. — Добре ли го казах? — Погледът му се впи в голата жена, застанала насред стъклени отломки.
— Да. Благодаря. — Нуждаеше се от тази отплата за клеветите и хулите. — Аз съм такава, каквато съм. Ако ти изнася.
— Изнася ми — отговори той и не помръдна, без да е убеден, че казва каквото трябва, без изобщо да е сигурен в тази жена, която го заплашваше с убийство, затова че я беше обидил. Но нямаше никакво намерение да я оставя. Никакво.
— Тези всичките стъкла сигурно ти пречат да дойдеш. Ще те пренеса.
Тя сведе поглед и изведнъж осъзна, че стои гола в някаква хотелска стая в Гърция, насред някакви счупени стъкла. Чувстваше се обаче повече щастлива, отколкото натъжена и й беше приятно да е с този, който й се усмихваше с неустоимата си усмивка.
— И ти си бос — каза тя, сякаш досега бяха разговаряли само на тема счупени стъкла и боси крака.
— Не ме мисли — измърмори Паша и се изтърколи от леглото.
— Значи ти можеш да ходиш по стъкло, а аз не, така ли? — този път обаче в гласа й нямаше жлъч.
— Защото само ще се пресегна и ще те вдигна.
— О!
— С най-добри намерения — изрече той тихо и обърна длани към нея, сякаш се предаваше.
Тя го погледна, силен и спокоен, с горещ, но вече не злобен, а просто топъл и изкусителен поглед.
— Още не съм ти благодарила както подобава, затова че ме спаси.
— Изобщо не си ми благодарила. — Каза го много внимателно, избягвайки всякакъв намек за онзи вид благодарност, който тя имаше предвид.
— Далеч си.
— Така по-добре ли е? — вдигна я над стъклените отломки. Прегърна я и я погледна с онзи толкова сладък и закачлив поглед, който нямаше нищо общо с войната в Гърция и с мъжкото чувство за собственост. Това й напомни за необуздания и нежен млад мъж, когото бе приела в спалнята си в Бърли Хаус.
— По дяволите, как да не те обича човек — прошепна тя.
Паша се засмя.
— Това означава ли, че трябва много скоростно да се изкъпя?
— О, да!
Трикси зачака, помръдвайки нетърпеливо от крак на крак като дете, което очаква наградата си, докато накрая той изрече:
— Ела! — Не я пусна при себе си във ваната. — Тази вода е пълна с мръсотия, а ти блестиш от чистота. — Посегна с ненасапунисаната си ръка, придърпа я да седне на ръба на медната вана, плъзна ръка между краката й и пъхна два пръста в нея.
Тя затаи дъх. Въздействието на наркотика не беше напълно отшумяло. Трикси откри, че отново е неспокойна, свръхнапрегната и че всяко докосване я възбужда повече от когато и да било.
— Още — каза тя и се плъзна по ръката му.
Паша се подчини, поддържайки умело ритъма дори когато се потопи за миг, за да изплакне сапунисаната си глава.
— Така вече е по-добре — измърмори той и коленичи във ваната. После се наведе и внимателно разтвори краката й. Постави език върху пулсиращата плът на клитора й и започна да я лиже толкова нежно, че тя остана без дъх.
— О, Господи…
Горещото удоволствие се разливаше по всичките й клетки, подпомагано от изкусните му пръсти и език и от провокиращата им изтънченост. Насладата й вече граничеше, с делириума, а в момента на прииждащия оргазъм Трикси извика:
— Не, не, не!
Отвори очи чак след няколко секунди.
— Добре дошла — усмихна й се Паша, надигна се и излезе от ваната.
— Вече бях забравила… — изрече тя задъхана. Горещината все още изпълваше сетивата й. Той я изгледа недоверчиво за миг и посегна към хавлията.
— … колко си страхотен!
Цинизмът се изпари от погледа му.
— Ами, бла’одаря, ма’ам! — измърмори Паша весело. — Позволете тази нощ да ви опресня паметта.
— Толкова съм щастлива с теб, Паша. — Изпитваше неописуеми чувства. Изгледа го. Беше усмихнат, щедър, жизнерадостен, закачлив и блажено неин.