— Самата лейди Гросвенър! От плът и кръв — прошепна Жером и по грубата му физиономия плъзна лека усмивка.
— Дали да не си я оставим за нас — въздъхна тихо Марсел. Дори и облечена в мъжки дрехи, лейди Гросвенър щеше да струва доста пари на пазара за роби с този издут отпред военен жакет, и излетите крака, които се подчертаваха от ленените панталони. Пистолетът на талията й само подчертаваше колко, е кръшна. Златната й коса пищно искреше. Можеше известно време да я задържи за себе си. Което донякъде усложняваше плановете му. Лесно беше да застреля трима човека и да избяга. Но ако искаше да я залови жива, трябваше да отчете допълнителния рисков фактор.
— Забрави — предупреди го Жером и се отдръпна от прозореца. — Искам я мъртва.
— Ако я продадеш в Истанбул, ще си върнеш разходите. Султанът има слабост към златноруси жени — отбеляза Марсел и тихо дръпна пердетата, а мускулите му заиграха под ризата.
Избра този подход, тъй като знаеше, че Жером се интересува само от пари. Познаваше много други като него.
— Колко? — Жером приличаше на лешояд, предпазлив, но очевидно заинтересован.
Якият млад мъж вдигна рамене.
— С нейните прелести и ако подшушнем някоя друга дума на министъра, може да й вземем към двеста хиляди франка.
— Дали обаче е възможно — запита предпазливо Жером, — да я заловим? Със сигурност я пазят.
— Всичко е възможно — изрече спокойно Марсел и взе жакета си от стола. — Ще отида да поразгледам наоколо и да хване някоя нова клюка.
— Какво да правя, ако излязат, докато те няма?
— Няма да излязат. Тя ще иска да си види сина. Ако все пак излязат — добави той с усмивка, — застреляй ги сам. Тъкмо ще си спестиш малко пари.
— Ти се върна! — възкликна Крис, когато майка му влезе в малката трапезария, където вечеряше с един монах и две други деца, които бяха дошли от Навплион, за да си играят с него. — Намерила си и Паша! — Бяха му казали, че майка му е отишла на гости на Паша за няколко дни. Малкият скочи от стола и се спусна към тях.
Трикси го сграбчи, взе го на ръце и го прегърна здраво, щастлива, че отново е с него, благодарна, че е жив, здрав и весел. — Ти с какво се занимава, докато ме нямаше? — прошепна тя и го стисна още по-здраво.
— Играхме на война с Михаил и Георги. — Крис се отдръпна и я погледна. — Отецът ни показа картите. — Главата му се извърна към Паша. — Видяхме точно къде си! Мамо — прошепна след миг и хвърли поглед към приятелите си, — пусни ме, иначе ще ме помислят за бебешор.
Паша се усмихна на Трикси.
— Искаш ли да покажем на приятелчетата ти ятаганите от последната битка?
— Може ли! — Крис поднови усилията си да се откопчи от майчината прегръдка. Трикси отпусна преждевременно съзрялото си дете и го остави на земята.
— В моята стая са — каза Паша. — Жул знае къде.
Хлапетата изчезнаха на секундата.
— Толкова за липсата на мама — измърмори развеселена Трикси.
— Жул ми каза, че отецът положил специални усилия, Крис да не се чувства самотен. Не искал да усети отсъствието ни. — Мъжете бяха разменили набързо няколко думи на двора, Жул му бе описал станалото в манастира, а Паша му беше дал една малка поръчка.
— Оценявам усилията му — каза Трикси, — но Крис расте твърде бързо. Вече си нямам бебе.
Паша се засмя.
— Нямаш много отдавна, но чак сега ти прави впечатление — прошепна тихо, за да не го чуят монасите, — а аз ще съм щастлив да те даря с едно, ако желаеш.
Трикси се изчерви й огледа сконфузено насядалите около масата.
— Това ще обсъдим после — продължи той с най-обикновена интонация.
— Колко тактично от ваша страна, мосю Дюра. Като се има предвид, че в момента се храним. — Масата беше отрупана с най-различни чинии.
— Ти гладна ли си? — Гласът му съдържаше някакъв намек, но тъмният поглед беше далеч по-откровен. — Защото можем да хапнем и после…
— Да не ни чакат…
— Ще се погрижа. Брат Константинос — каза той и отиде до един млад монах, — дамата е изморена от пътуването. Можем ли да отнесем вечерята й в стаята? Ще изпратя моя човек.
Монахът се поклони леко и почтително. Паша бей, който беше взел главите на толкова врагове, беше почитана личност.
— Разбира се… Само… Стига тя… да поиска.
— Благодаря ви и за грижите за Кристофър. Изглежда ми в прекрасно състояние на духа.
— Той е жизнерадостно дете и много добре се оправя с картите — отвърна свещеникът, доволен, че преминаха към по-удобна за него тема. Монасите от «Свети Илия» бяха едни от първите, опълчили се срещу турците. — Непрекъснато ви се възхищавахме, като четяхме ежедневните доклади на Макриянис. Хюсеин Джеритли беше ценен трофей. Когато разбрахме, отецът отслужи благодарствен молебен.