— Той заслужаваше да умре — изрече рязко Паша и в очите му проблесна ярост.
— Заради хилядите убити гърци.
— И особено заради последната си постъпка — измърмори Паша.
— Сгреши, като отвлече дамата ви — продума с разбиране мъжът.
— Да, и то много. — Измина секунда, преди гневът в погледа на Паша да се стопи. Когато отново заговори, интонацията му бе преднамерено любезна. — Ще ви бъдем признателни, ако изпратите момчетата в стаята на лейди Гросвенър, когато се върнат. Тя много страдаше за сина си.
— Да, сър — отвърна почтително монахът. За него мъжете като Паша бей, смели и достойни, бяха Божиите наместници на земята.
— Ибрахим ще нападне ли Навплион? — попита той, тъй като държеше да чуе експертното мнение на идола си, преди да излезе.
— Високата Порта го изпрати в Мисалонги. За негово съжаление няма да се върне до края на годината. Скоро ще му се наложи да строи зимни лагери.
— Вие ще останете ли до зимата?
— Зависи от дамата. — Паша го каза небрежно.
— Гърция има нужда от вас. — Монахът се изчерви от собствената си прямота.
Паша погледна към Трикси, която го чакаше на вратата, и видимо се поколеба. После въздъхна.
— Точно това трябва да й обясня.
Остатъкът от вечерта премина в приятни разговори и игри с децата. Крис и приятелчетата му огласяха стаята с въображаеми нападения и засади срещу въображаеми турци. Поради това, ле денят беше специален, им разрешиха да си легнат по-късно.
— Уморена ли си? — прошепна Паша и погали пръстите на Трикси, докато излизаха от стаята на момчетата.
— Би трябвало, но не съм. — Пъхна ръка в неговата и се усмихна. — Твърде много вълнения се насъбраха.
— Не каза на Крис, че възнамеряваме да се женим, нали?
— Така и не намерих подходящ случай. Твърде зает беше с битки и войни.
— Всички тези разговори за войната дразнят ли те?
— Не искам да има война. Но нея я има и краят й не се вижда.
— Поне докато турците не си отидат. Трикси кимна.
— Трябва да те попитам нещо много важно.
— Паша, моля те, не сега. Всичко е толкова хубаво. Ако кажеш, че не искаш да се жениш, ще те разбера. Живял си един съвсем различен…
Прекъсна я, като положи нежно пръст на устните й.
— Не е това. — Усмихна й се. — Ще се оженя за теб. Чувствата ми са съвсем определени.
— Любов ли имаш предвид? — попита тя закачливо.
— Любовта ми към теб е съвсем определена. Така по-добре ли е?
— Трябва да те накарам да паднеш на колене и да ме поискаш — пошегува се Трикси.
— Няма да стане. Ти вече се съгласи. И това унижение ми се размина. — Изражението му отново стана сериозно.
— Ако искаш да изчакам с въпроса си, ще изчакам…
— Не! Питай. — Погледът й спря върху неговия. — Светът, в който живеем, не чака.
— Боя се, че си права. И така, ще имаш ли нещо против — започна колебливо, — ако останем в Гърция, след като се оженим. До края на зимата, може би… Или малко повече. Би трябвало да те изпратя у дома. Всеки разумен човек би го сторил. Но тук ще мога да те пазя. — Веждите му се вдигнаха отчаяно за миг. — Или поне ще се опитам. Както върви, войната може да приключи до няколко месеца. Тъй като обаче не мога да си тръгна, а съм себичен, искам да останеш с мен.
— Това ли беше? — Трикси отпусна въздишка на облекчение. — Мили Боже, Паша ти и да искаше нямаше да ме накараш да си тръгна. Мислиш ли, че мога да замина и ден подир ден да не знам какво става с теб? Даже ще се наложи да ме вземаш със себе си, като тръгваш на поход. Аз съм също толкова себична по отношение на теб.
Усмивката му можеше да разтопи и ледените шапки на полюсите.
— Сигурно затова те обичам. Ненаситната ти природа ме впечатлява.
— Освен това съм и много добър стрелец.
— Което винаги е било основният ми критерий при избора на дамска компания.
— Мен пък ме привлича ненадминатата ти способност да ме правиш щастлива по цели нощи.
— Това се казва откровена жена!
— Ако не греша — измърка прелъстително тя, — нощта вече настъпи?
— Имаме ли време да стигнем до стаята ти? Или предпочиташ — огледа тъмния коридор, — да започнем още тук?
— Не препирам чак толкова. — Потупа го по ръката. — Все пак, в манастир сме. Ако изникне някой монах…
Паша се усмихна.
— Аз съм по-търпеливият, скъпа. Щом ти можеш да изчакаш, значи и аз мога.
— Ти имаш повече опит. — Трикси го погледна, докато крачеха по коридора. — За мен всичко това е ново и вълнуващо.