Вълнуващо. Думата го сепна.
— Пътуването до Гърция ли имаш предвид?
— Имам предвид секса с теб. Страхотно и неустоимо вълнуващ е, Паша бей — довърши тя похотливо.
— Ще гледам да оправдая очакванията ти.
— О, не се съмнявам.
— Ще се опитам да измисля нещо, с което да запомним първата си годежна нощ.
— А осъзна ли, че вече трябва да ми бъдеш верен?
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно. Защо пребледня, скъпи? Нещо лошо ли казах?
Нямаше намерение да разисква темата.
— Имам една изненада за теб — каза вместо това той и тръгна по стълбището, което водеше към стаята й с изглед към залива. — Да видим дали ще ти хареса.
С тези думи отвори вратата и се отдръпна, за да влезе Трикси първа. Тя застана като хипнотизирана на прага, затаи дъх и огледа великолепието на стотиците трепкащи пламъчета. Безброй свещи грееха по первазите на прозорците, по масата и по бюрото. Отблясъците позлатяваха таблите на леглата и прекрасните икони. Четири големи канделабъра бяха разположени в четирите ъгъла на леглото. А в средата бе поставен огромен букет бели лилии, които разпръсваха аромата си из цялата стая.
— Влизай — прошепна Паша и я побутна леко. — Искам да си видиш годежните подаръци.
Откри, че пламъците на свещите не бяха единственото, което хвърляше отблясъци. Вътре беше разпиляна едва ли не цялата съкровищница на султана. Диаманти, рубини, смарагди и сапфири искряха. Погледът й бе привлечен от един наниз, окачен на аналоя. Перлите блестяха върху кадифената възглавница за молитви и украсяваха иконата на Свети Георги.
— Ела, виж диамантите — изрече тихо Паша и я обърна с лице към леглото.
Трикси едва си пое въздух. Младата жена от Кент откакто се помнеше живееше тихо и скромно. А сега на леглото лежеше сребърен поднос, отрупан с бижута.
— Вземи, каквото ти харесва. Или всичко. Не знаех какво предпочиташ.
— Как… Откъде…
— Жул. — Паша се усмихна. — Казах му за свещите. Проявил е творчество.
— Толкова са много — прошепна тя, замаяна от несметното богатство.
— Част от плячката е от Хюсеин и свитата му. Те пътуват стилно. С моя процент поддържам лазарета, но камъните са толкова много. Вземи всичко, което пожелаеш.
— Би било невероятна алчност.
— Позволено ти е, скъпа. Сложи си някое.
— Наистина ли? — Бляскавите бижута й приличаха на мираж.
— До леглото има огледало, а на масата са струпани още джунджурии. Аз ще си сипя нещо за пиене. — След миг се изтегна на леглото с чаша бренди в ръка, а Трикси седна до него, накичена с бижута.
— Като на карнавал — изрече тя весело и сложи още една гривна на китката си. — Харесваш ли ме със смарагди?
— Харесвам те всякак, но най-добре без нищо. Ще почакам обаче — отвърна Паша нежно, готов да й се подчини за всичко, защото виждаше радостта й.
— Да си сваля ли роклята? — Трикси докосна с пръсти копринените поли. — Защо не го казваш?
— Защото съм вежлив и тактичен. И общо взето — приспособим.
Трикси огледа разпилените върху леглото бижута.
— О, да. Това определено помага за приспособяването. — Но към края на фразата гласът й се промени. Присви очи.
— Ти някога…
— Не, не съм. Не е нужно да питаш. — Познаваше този преценяващ поглед.
— Никога?
— Само на теб.
— Аз съм изключително ревнива.
Паша се сети за Хюсеин. Нямаше никога да го забрави, дори да живееше още десет хиляди години. С усилие на волята си обаче запази спокойната си интонация.
— Знам какво имаш предвид.
— Толкова отчаяно съм влюбена в теб, че чак се плаша.
Погледна я. Беше отрупана с искрящи колиета, гривни, брошки и пръстени. Единият чифт обици висеше върху другия. Толкова млада изглеждаше! Толкова уязвима й прекрасна в бялата си рокля от моаре. И в цялото това излишество от бижута.
— И аз се плаша — съгласи се той тихо. — Страшно е да говориш за любов по време на война, но аз вярвам в късмета и в хубавото бъдеще. Иначе как щях да те намеря? Стига толкова с мрачните теми. Избери си сега венчален пръстен. Мили Боже! Ние настина ще се женим.
— Май ще трябва да те отвлека от подобни разстройващи мисли.
— Имам идея.
— Помислих си го. Но първо ще трябва да ме запознаеш с нея.
— Естествено. — Това бе най-чаровната му черта по отношение на жените. Никога да не казва «не».
— Откъде знаеш какво ще пожелая?
— Няма значение. — Отдавна се беше научил да улавя нюансите на женските желания. Веднъж в някакъв манастир в Ксанти една монахиня го беше попитала дали вярва в Бога. Всъщност имаше предвид нещо съвършено различно. — Облечени ли да сме или съблечени?