— Хммм… — замисли се на шега Трикси, съсредоточена с пръст на бузата.
— Толкова си сладка, когато се правиш на наивна, скъпа, с целия този разкош по тебе.
— Но аз не искам ролята на наивницата! — Нацупи се сладко Трикси. — С всички тези бижута се чувствам по-скоро като куртизанка.
— Истинските куртизанки са много сдържани и изискани.
— Тогава мога да бъда проститутка.
Паша се засмя.
— А аз какъв да съм тогава?
— Мъжът с голямата пишка.
Усмивката му проблесна.
— Привлекателна роля. И какво трябва да правя?
— Да ми се подчиняваш.
— Да ти се подчинявам?
— Аз съм една много взискателна проститутка.
— Ясно — измърмори той, стана и си съблече жакета.
— И нямаш никакви въпроси?
— Струва ми се, че ролята не се нуждае от обяснения. С теб по едно и също време ли ще излизаме на сцената? — Жилетката последва жакета на пода.
— Естествено. Всичките ми изисквания ще бъдат лично към теб.
— Започна ли вече? — запита леко заядливо с пръсти върху бутонелите.
— Това някакъв проблем ли е?
— Зависи. — Разкопча единия маншет.
— От?
— Вложената в представлението фантазия. — Другият маншет също бе разкопчан.
— Това ще се разбере впоследствие?
— Несъмнено. — Свали ризата.
— Ти събличаш ли се?
— Обикновено не. — Каза го толкова сладко и дръзко, че косите му настръхнаха. — Ти би ли желал?
Тъмните му очи бавно се сведоха.
— Както на теб ти харесва. — Захвърли ризата. Стана от леглото и свали ботушите и панталона си с лекота, която едновременно я раздразни и възхити. Твърде опитен беше в разсъбличането, реши Трикси.
Беше възбуден.
Прекрасно възбуден.
Както обикновено, помисли си тя с раздразнение.
— А какво ще стане, ако кажа, че тази роля налага въздържание? Ще се справиш ли?
Той застина за миг.
— Защо да го правя?
— Това не е отговор на човек, който се жени утре сутринта.
— Нито пък тези изисквания са в твой интерес.
— Трябва да си ми верен.
— Ще те държа под ключ.
— О, скъпи! — прошепна тя много, много тихо. Всичките страхове и ужаси от предишния й брак я обзеха пак. — Няма да мога.
— Какво? — измърмори той нехайно, но в погледа му проблесна предпазливост.
— Отново да сключа брак. Съжалявам! — Започна да маха бижутата от себе си едно по едно. — Това беше ужасна грешка.
Паша я гледаше как сваля трите пръстена и наниза перли, огледало на собствените му съмнения и предразсъдъци. Но под отблясъците й сиянието на скъпоценните камъни си беше тя, Трикси Гросвенър, която вече бе изстрадала твърде много.
По бузата й се търкулна сълза и Трикси бързо извърна глава. Пръстите й трескаво се мъчеха да разкопчаят някаква гривна.
— Не мога да понасям, когато плачеш — прошепна Паша, обхванат от угризения.
Трикси изтри очите си и отново се обърна към него. Цялата трепереше.
— Не плача.
— Извинявай за всичко! — Не беше сигурен дали е достатъчно. Не беше сигурен дали ще изпрати в забвение поне някой от страховете й.
— Омъжи се за мен. — Пристъпи към леглото и се усмихна. — Не ме оставяй сам пред олтара.
— Не е смешно, Паша! — Трикси въртеше по ръката си една диамантена гривна и подсмърчаше.
— Знам. Прости ми. — Облегна се на леглото и се приведе така, че лицето му да се изравни с нейното.
Тя го погледна с премрежени клепачи.
— Страшно е.
— Остави ме да ти покажа, че може и да не е така. Брадичката й леко се повдигна.
— Да не би да смяташ да се промениш?
— Да. — Приседна до нея.
— Не можеш.
— Мога. Това е като да разбереш кога да дръпнеш ръката си от горещ котлон. Способен съм да взема подобно решение.
— За колко време?
— Завинаги.
В осветената от свещите стая се възцари пълна тишина, а разстоянието помежду им беше само сантиметри.
— Освен това имам и дете.
Дишането му се възстанови.
— Което ме харесва.
— Наистина ми е трудно отново да се доверя на някого. — Трикси поглади нервно полите на роклята си.
— Остави ме да те разубедя.
— С това ли? — Насмете с ръка разпилените по леглото бижута.
— Не. С това! — Наведе се и я взе в прегръдките си сред облаци от шумоляща коприна. — Обичам те! — Притисна я нежно.
— Знаеш ли значението на тази дума?
— Ще го научим заедно.
— Защото аз не съм специалист в областта.
Той се усмихна.
— Просто любезничех.