Тя се разсмя.
— Така е по-добре. — Наведе се да целуне ъгълчето на устата й. — Избра ли си венчален пръстен? Защото този път съм решил да направя всичко както трябва, да падна на колене и да поискам ръката ти.
— На колене? — Лицето й се оживи.
— Не гледай толкова доволно. Какво ще кажеш за този рубин? — Подаде й един пръстен с камък във формата на сърце, обграден е диаманти.
— Харесва ми.
— В такъв случай… — Свали я от скута си и я остави на ръба на леглото, ангелски прекрасна в бялата си рокля. После падна на коляно, вдигна глава към нея и изрече сериозно: — Обичам те с цялото си сърце. Обикнах те от първия миг, в който те видях. Трябваше да се сетя… Трябваше да обърна внимание… — Зачуди се как бе могъл толкова време да остане сляп за истината. Смирен и изпълнен с желание за изкупление, сега, когато отново я беше намерил, той попита тихо: — Ще ми окажеш ли огромната чест да станеш моя съпруга?
Очите на Трикси плувнаха в сълзи.
— Трябва да кажеш «да»!
Тя кимна, тъй като не можеше да говори от вълнение.
Беше достатъчно. Нямаше намерение да поставя на изпитание противоречивите й емоции. Сложи пръстена на пръста й, изправи се и я вдигна на ръце.
— Ще те направя щастлива! — Занесе я до прозореца с изглед към залива. Белите поли на роклята й се сипеха от ръцете му и галеха мургавите му крака. — Виж, Орион ни благославя!
— Като първата нощ, когато се срещнахме. — Погледна го с изпълнени с надежда очи. — Тогава ти се държа много мило с мен.
— А ти беше най-неустоимото изкушение на земята. Както сега.
— Заради бижутата?
— Едва ли. — Усмивката му бе изпълнена с обич. — Твърде парвенюшки изглеждаш.
— Защо тогава не ги свалиш — измърмори тя с интонация, която веднага привлече вниманието му.
— За мен ще е върховно удоволствие — прошепна й Паша в отговор.
Сваляха бижутата едно по едно. Закачаха се и се целуваха. Накрая бъдещата невеста се оказа само по годежен пръстен, за който и двамата се съгласиха, че не е нужно да се сваля.
Свещите разпръскваха из стаята вълшебство, озаряваха преплетените им тела и сгряваха сетивата им. Мургавата му кожа беше придобила лилав оттенък на трепкащата светлина. Тъмната му дълга коса проблясваше в синьо-черни отсенки. Трикси бе изцяло погълната от неговата сила и могъщество. Дяволитите му очи бяха на сантиметри от нейните и я омагьосваха с изпепеляващия си поглед.
Едва не се размърка от благодарност. Беше огромен, изпълваше я, изгаряше я и й даряваше прекрасно удовлетворение с удивителна издръжливост и финес. Когато вдигна поглед към него и не успя да изрече нищо, той наведе глава и захапа нежно ухото й.
— За теб ще бъда готов винаги, моя ненаситна нимфо! На коя поляна те намерих, заспала на слънце? Виж колко си розова, сякаш си изгоряла. Погледни! — Посегна към огледалото, което тя преди малко беше преместила, за да се възхищава на бижутата. — Виж колко е черен и как влиза в теб! А колко бяла е твоята кожа. — Вдигна огледалото и й го подаде.
Трикси поклати глава и прехапа устни. Опитваше се да се съпротивлява на това безсрамно и възбуждащо изживяване.
— Все още се изчервяваш, скъпа моя нимфо, след като съм те любил вече стотици пъти. Можеш да погледнеш, сладката ми. Позволено ти е. Няма кой да види колко си развратна. Виж го колко е дълъг. — Придърпа една възглавница и нагласи огледалото в сребърна рамка под нужния наклон. — Как го поемаш целия? Боли ли те? — Докато говореше, тазът му се движеше в бавен и изящен ритъм, по-скоро мъчителен, отколкото задоволяващ и възбуждащ.
Трикси изстена с няма молба да тласне по-надълбоко.
— Може да те заболи. Влязъл съм само наполовина — прошепна той, правейки се, че не разбира нейния зов. — Можеш да видиш още колко остава.
Тя го сграбчи за таза и се опита да го придърпа в себе си.
— Трябва да гледаш! — Взе брадичката й с два пръста и нежно я обърна към огледалото.
Огромната му ерекция бе потопена само донякъде. Останалата част бе набъбнала, пулсираща, мургава, в хипнотизиращ контраст с млечнобялата й плът. Омагьосана от тази твърда и неудържима мъжественост, вагината й потръпна, сякаш за да приласкае инструмента на удоволствието по-навътре в себе си.
Паша долови горещата тръпка.
— Вече си готова! — Пое си дъх, пъхна ръце под седалището й, повдигна я и продължи да навлиза плавно в нея.
Трикси наблюдаваше как се плъзга — огромен и твърд. Почувства трепета на насладата, трескавия унес, надделяващ над всякакъв разум, и се отдаде на чувствена нирвана.
— Отвори очи!
Гласът му идваше отдалече, но тя разбра настойчивостта му. Клепките й потрепнаха.