— Така е по-добре — прошепна той. — Кажи ми, когато вляза целия.
Образът в огледалото беше омагьосващ и страховит, а чудната дължина все още бе скандално отвън.
— Може ли една нимфа да го поеме целия?
Сърцевината на тялото й потръпна в отговор и тя кимна, останала без дъх.
— Не чувам?
— Да! — Тръпнеше от желание.
— Можеш ли да поемеш всичко това?
Образът на ерекцията му се разлюля пред очите й. Тя се задъха от неизпитван досега екстаз.
— Кажи ми!
— Искам го целия — изрече на един дъх, вече на ръба на оргазма. Трепереше от очакване.
— Гледай! — Мускулите на бедрата му се свиха.
И когато тя погледна, той се плъзна в нея. Ерекцията му бавно изчезна в плътта й, съпротивляваща се на огромния размер. После се разтопи около него. Усещаше огнената й влага и стегнатите мускули. Накрая влезе целият. Трикси затрепери неудържимо.
— Кажи ми, че си моя. — Шепотът му бе много нежен, но нетърпящ възражение.
— След като го кажеш ти — прошепна тя без дъх, изпълнена и залята от наслада, но все още независима.
— Твой съм!
— Притежаваш тялото и душата ми! — Прошепна тя и жадно повдигна таза си, за да се потопи в първичната и незабравима страст.
— Толкова си сочна — изрече той задъхан.
— А ти си ми съвсем по мярка. — Усмивката й беше флирт, кокетство и обич.
— Знам.
Глава 14
Бракосъчета ги архиепископ Грегориос. На скромната церемония присъстваха Макриянис и войниците му, братството на манастира «Свети Илия» и поради изискването за законност — френският и английският консул.
Малкият Крис гордо даде ръката на майка си в параклиса, позлатен от светлината на стотици свещи и благоухаещ с аромата на цветната градина на манастира.
Трикси вървеше бавно, хванала за ръка малкия си син, а Паша чакаше невестата си пред олтара, влюбен и искрено благодарен. Беше облечена в проста рокля, която Макриянис бе закупил в Навплион, от розова коприна с бяла панделка на колана. Носеше букет бели рози. Венче от същите бели рози обрамчваше челото й. Приличаше на ангел, златокоса, ефирна, зашеметяваща. И негова.
Гръцката сватбена церемония се проведе в съкратен вид заради четиригодишното дете, а може би и заради Паша, който мразеше церемониите. Когато ги обявиха за съпруг и съпруга, той е грациозен поклон и широка усмивка представи Трикси на малобройната публика.
— Моята съпруга, дами и господа. Днес аз съм най-щастливият човек на света.
Думите и усмивката му трогнаха Трикси и той веднага я целуна, защото това бе единственият познат нему начин за пресушаване на женски сълзи. Публиката заръкопляска и шумно изрази одобрението си, Трикси спря да плаче, но по някое време се наложи отецът да се прокашля гръмко, за да напомни на Паша бей, че все пак се намира в църква.
Тържеството се състоя в градината е лилиите. Всички се развеселиха, забравили за малко войната. Младоженците възнамеряваха да изкарат два дни в една вила до Навплион. Не съвсем сами, защото щяха да ги придружат Крис и неговите приятелчета. Макриянис и войската му щяха да останат на пост. После Паша отново да тръгне на поход.
Не смяташе да й казва, че тя няма да го придружава, докато не стане съвсем наложително.
Не искаше да вгорчава сладостта на времето, което им оставаше да бъдат заедно. Войната все пак продължаваше да заема централно място в живота на всички. Макриянис и хората му бяха получили заповед да пробият обсадата на Мисалонги.
Когато напускаше манастира късно следобед, войската беше много шумна, тъй като виното се беше ляло безспир цял ден. Но всички бяха нащрек за Трикси и децата. Начело яздеха Паша и Макриянис.
Новината за сватбата се разчу из целия град, където едни информатори подаваха сведения на други информатори, а шпиони от десетина страни се интересуваха от точното местонахождение на групичката на Макриянис.
Марсел и Жером Клоар чакаха от сутринта. Разположен пред отворения прозорец, Жером беше наредил на масата пред себе си шест заредени пушки, а най-добрата държеше в ръце. Затова се развълнува, когато чу гласовете, спускащи се откъм хълма.
Идваха!
Действията и целите на Марсел вече бяха опорочени от лични мотиви. Откакто беше видял лейди Гросвенър, не спираше да бленува за нея. Почти долавяше допира на светлата й копринена коса, виждаше покорните й очи, усещаше как прониква в пищното й тяло. Още малко, мислеше си той, стаен в едно крайпътно дърво. Дисциплиниран докрай, Марсел смяташе да скочи върху коня й, когато се озовеше под него, и да избяга с нея.