Выбрать главу

Annotation

Търсиш ли страст?

Аз обичам да разполагам с онова, което е мое.

Включително и Кийра Килгор.

Не ми е достатъчно да я държа единствено като заложница.

Искам повече от тялото й. Имам нужда от повече.

Тя може да направи опит да се съпротивлява, но аз никога няма да се откажа от нея. Няма сила, която да ни раздели. Нито тя самата би могла, нито моите врагове. Никой няма да застане между нас.

Дългът й ще бъде изплатен по един-единствен начин — с цената на сърцето й.

Осмели се да прочетеш!

МЕГЪН МАРЧ — БЕЗМИЛОСТЕН КРАЛ: ГРЕХОВНА ИМПЕРИЯ #03

ЕДНО

ДВЕ

ТРИ

ЧЕТИРИ

ПЕТ

ШЕСТ

СЕДЕМ

ОСЕМ

ДЕВЕТ

ДЕСЕТ

ЕДИНАДЕСЕТ

ДВАНАДЕСЕТ

ТРИНАДЕСЕТ

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

ПЕТНАДЕСЕТ

ШЕСТНАДЕСЕТ

СЕДЕМНАДЕСЕТ

ОСЕМНАДЕСЕТ

ДЕВЕТНАДЕСЕТ

ДВАДЕСЕТ

ДВАДЕСЕТ И ЕДНО

ДВАДЕСЕТ И ДВЕ

ДВАДЕСЕТ И ТРИ

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

ДВАДЕСЕТ И ПЕТ

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ

ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ

ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ

ТРИДЕСЕТ

ТРИДЕСЕТ И ЕДНО

ТРИДЕСЕТ И ДВЕ

ТРИДЕСЕТ И ТРИ

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

ТРИДЕСЕТ И ПЕТ

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ

ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

ЧЕТИРИДЕСЕТ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЕДНО

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРИ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДЕМ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

ПЕТДЕСЕТ

ПЕТДЕСЕТ И ЕДНО

ПЕТДЕСЕТ И ДВЕ

ПЕТДЕСЕТ И ТРИ

ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ

ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ

ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ

ЕПИЛОГ

Обработка: Shadow Queens, 2018

***

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕКСТА

notes

1

2

МЕГЪН МАРЧ — БЕЗМИЛОСТЕН КРАЛ: ГРЕХОВНА ИМПЕРИЯ #03

ЕДНО

Mayнт

Преди двадесет и осем години

— ЕЙ, ЛАЙНО! ВЪРНИ СЕ! ЩЕ ВКАРАМ задника ти в затвора за това.

Пробивах си път през тълпата, бутах и блъсках туристите, лавирах из улиците, за да избягам от мъжа, който ме преследваше. Бе пълна загуба на време, защото дори не използвах обичайния си метод за отвличане на вниманието, та да задигна повече от десет портфейла и скъпи часовника.

Само за да си купя няколко пакетчета „Сникърс“ и да заглуша поне за няколко часа рева на празния си стомах. Никак не исках да се разделя с извоювания по трудния начин кеш.

Да си бездомно дете в Ню Орлийнс, не е за слабохарактерни пънкари. Тъмната страна на града ще те погълне, сдъвче и изплюе, преди да успееш да кажеш „труп“.

Не създавай приятелства, търси съмишленици. Но не смей да им се довериш, ако не са пред очите ти.

— Виждам те, хлапе! Полицаите идват! Този път край с теб!

Ърни, пълен смотаняк, бе собственик на супермаркета, в който лесно можеше да задигнеш сладкиши. Беше решил да ме потопи в реката и да ме натиска, докато се удавя. Този път завинаги. Ала първо трябваше да ме хване. След три години живот из улиците никой не ги познаваше по-добре от мен.

Смесих се с тълпата, стрелнах се по една тясна уличка и се мушнах между две огънати железа на метална ограда. Дебелият задник на Ърни нямаше да мине през тесния отвор.

Заключено.

Добре, никакъв проблем за мен. Покатерих се като маймуна и скочих на двата си крака от другата страна на пресечката. Тоя задник никога нямаше да ме намери.

Пъхнах ръце в джобовете и извадих портфейлите, дето бях задигнал, преди да вляза в магазина на Ърни. Трябваше да се отърва от тях, в случай че ме хванат.

Огледах улицата в двете посоки, обърнах се с гръб и извадих двете двадесетачки от единия. Никак не беше зле. С тях щях да ям няколко седмици. Погледнах бегло картата на собственика на портфейла и го метнах в канавката.

Роки Маунт.

Звучеше като име на смотаняк. Кой би кръстил детето си така? И когато мисълта ме връхлетя, тутакси я заключих в съзнанието си.

Поне бяха си дали труда да дадат име на детето си.

Отворих още един портфейл. Чисто нова стотачка. Много добре. Ако харчех разумно, щях да изкарам няколко месеца. А ако исках да рискувам, можех да удвоя парите. Погледнах картата.

Лаклан Торп.

По-добре от Роки Маунт. Малко по-добре. Метнах и втория портфейл в канавката и разкъсах опаковката на шоколадовия „Сникърс“. Набутах го целия в устата си, за да унищожа всички улики. Дъвчех упорито и бързо, макар да залепваше по зъбите ми. Стомахът ми ревеше, залепнал за гръбнака, сякаш предусещаше, че най-сетне ще има какво да го напълни. Опитвах се да не оставам повече от ден-два без храна, но понякога нямах избор.