Когато Магнолия проговаря, изведнъж сякаш разменяме местата си — в гласа й няма капка чувство.
— Ти не искаше и да чуеш, нито да погледнеш разумно. Не искаше да чуеш нищо лошо за Брет Хайд. Най-разумната и логично мислеща жена, която познавам, и въпреки това напълно сляпа и оглупяла, когато станеше дума за него. Опитах се да те отделя от него, да те накарам да се дистанцираш, но ти слушаше ли? Беше те омагьосал и дори аз не можех да те измъкна.
— Трябваше да ми кажеш какъв е!
— И щеше да ме послушаш? И да ми повярваш? Всеки път, когато отворех дума, ти започваше безспирно да говориш какъв е, че е сродната ти душа. Беше непоклатима. Мамка му, Кийра! Ти беше толкова щастлива, а аз знаех истината през цялото време. Знаех, че всичко е лъжа. Но как можех просто ей така да изтръгна сърцето ти с истината и да го разбия? Ти си ми като сестра и трябваше да намеря начин сама да се убедиш, да прогледнеш и да побегнеш от него.
— Като ми уредиш да правя секс с мъж, когото не съм виждала? Това ли беше планът ти? Да не си откачила? — Завъртам се на пети, гласът ми трепери почти като телефона в ръката ми.
— Не се оцелява дълго, като работиш по улиците, освен ако нямаш бързи рефлекси. И със сигурност няма как да стигнеш там, където съм аз, без нужната интуиция и психика.
Забивам пръсти в косата си.
— Какво, по дяволите, значи това? Избягваш въпроса ми.
— Престани да крачиш, по дяволите, Ке-ке, и седни. Опитвам се да ти кажа защо бях склонна да поема такъв риск с един от най-ценните и обичани хора в моя свят.
Ръмжа и я мразя дори задето знае, че крача, макар да не ме вижда. Сядам на леглото, но само защото главата ми отново започва бясно да пулсира.
— Е, кажи ми защо разигра на рулетка не само моя живот, но и живота на семейството ми, на служителите и приятелите ми, бизнеса ми. Защо заложи всичко на интуицията си и после ме излъга за всяка подробност. — Стомахът ми се обръща при мисълта за лъжите, с които ме тъпчеше и хитро ми поднасяше… и как вярвах на всяка нейна дума, сякаш бе проповедник.
— Казах ти, с Брет Хайд бе обречена. А аз гледах как Маунт скача от жена на жена и нито една не задържаше вниманието му. Във вените ми тече кръв на вуду жрица. Може да не съм пророк, но когато усетя нещо силно, каквото бе предчувствието ми за отношението на Маунт към теб, нямаше как да не действам.
— Играла си си с живота ми!
— Не. — Хладният й, спокоен глас се прекършва и започва да говори напрегнато. — Опитвах се да ти дам живот, какъвто не си си представяла, че съществува. Ти си родена за кралица. Притежаваш всичко, което прави една жена кралица: доброта, преданост, честност, а силата ти е най-опустошителният огън, който съм виждала. Всеки крал има нужда от кралица, дори да не го съзнава в началото. И дълбоко в себе си знаех, че ако Лаклан Маунт опита само глътка от онова, дето носиш в себе си, ще се хване и няма да иска да те пусне.
Този път аз мълча. Не знам какво да й кажа. Права е, но още не мога да превъзмогна факта, че изигра и двама ни. Магнолия не иска да й отговарям, а и не е свършила.
— Бях права. Но ти взе, че хукна да се ожениш за онова лайно! Той не заслужава да диша въздуха, който дишаш ти. Ако можех да го убия, щях да го сторя.
— И защо не си направи труда да ме просветлиш в грандиозната си схема, Магс?
— Как да го направя? Та ти нямаше да се съгласиш. Винаги съм правила най-доброто за теб. Дори без да знаеш. Винаги те пазя, стига да е по силите ми. Подбутвам те, когато се нуждаеш от тласък. Исках да бъдеш най-безценното нещо, което Маунт притежава.
— Притежава? Не говорим за връзка. Ами ако наистина бе пожелал само да ме притежава и един ден му писнеше и решеше да се отърве от мен, да ме прати при останалите? Кой знае къде са всички онези жени.
— Казах ти как да се справяш с него. Как да се държиш. И ти успя! Аз. Бях. Права.
Аргументът на Магнолия е убедителен, по-ясен от всеки друг, който съм чувала досега. Тя вярва, че го е направила за мое добро, и има основание да го твърди.
— А ако бе сгрешила в преценката си?
— Но не съм, нали?
Свивам длан в юмрук, главата ми пулсира. Искам да я удуша заради арогантността й и задето не иска да признае, че си е играла с огъня, който можеше да изпепели целия ми свят. Макар част от мен (онази, дето непрекъснато се връща в детството ни) да знае, че трябва да съм й благодарна, не мога да преглътна измамата й.