Разбира се, не ми отговаря, но решавам, че няма значение, след като Лаклан им има доверие. Влизам, но той остава навън. Затваря вратата зад мен и предполагам, застава на пост отпред.
Нашият апартамент. Стаята е същата, но усещането е съвсем различно. Не е затвор… а… рай. Мястото, на което Маунт може да бъде Лаклан и двамата можем да се скрием от останалия свят. Златистото, черното и бялото около мен вече не ме поразяват като нещо странно. Напротив, успокояват ме, защото обяснението, което Лаклан ми даде за избора на любимите му цветове, е в същността му. Усмихвам се.
Лаклан Маунт не е като другите мъже, които познавам. И макар да не е първият, когото наричам „мой“, знам, че ще бъде последният. Поне се надявам.
Завъртам се бавно и забелязвам бележката, която се подава от една кутия на масата. Моето име и познатият му почерк.
Какво е решил да прави?
Отварям бележката и чета.
Занеси кутията в спалнята. Имаш час да се приготвиш. Имай ми доверие.
Ако не бяха последните думи, бележката би била като предишните — заповедническа и студена. Ала последните три думи променят всичко. Всъщност доказват колко много се е променило.
Вземам кутията, напомня ми на онази, която намерих в апартамента си. Сега обаче реакцията ми е съвсем различна. Предишния път се обадих на Магнолия, защото се боях, че ще открия насечено на части тяло на любим мой човек, но тя ме успокои.
Защото е имала планове за нас.
Пропъждам мисълта, решена довечера да не се сещам повече за това. Тази нощ е за Лаклан и мен. И за никого другиго.
Опитвам да преценя колко тежи кутията и да отгатна какво има в нея. Но преди да направя каквито и да е предположения, застивам на място пред вратата на спалнята.
Какво, по дяволите? Бална рокля?
Разстлана е старателно на леглото, полите й се спускат към земята. Корсет, обсипан с кристалчета! Много добре ми е познат, защото това е същата бална рокля, която носех на карнавала.
— Какво е това? Какво е намислил? — питам празната стая и оставям кутията до роклята.
Спомнените от онази нощ плъзват по сетивата ми и прокарвам пръсти по горната част на роклята. Топлина избухва в тялото ми, когато си припомням подробностите за… може би хиляден път.
Вдигам капака на кутията и отгръщам тънката черна хартия. Най-отгоре е маската, която носех тогава. Вероятно трябва да съм изненадана, но не, не съм. Щом е намерил роклята, логично е да намери и маската.
Оставям маската на леглото и отново надниквам в кутията. Намирам прашки като онези, които носех същата вечер, нови, разбира се, защото той скъса предишните, преди да ми покаже кой точно ги притежава.
И чифт разкошни обувки.
Устата ми се пълни със слюнка, защото вече съм наясно какво е намислил. Ще разиграем онази вечер. Не знам защо, но това не ме притеснява. Ако трябваше да избера нощ, която да преживея отново и отново, щеше да е именно тази.
Когато изваждам прашките и обувките — много, много по-скъпи и секси от онези, които носех тогава, намирам бележка.
Не казвай нищо. Вземи всичко.
Моите думи от бележката, която изпратих в нощта на бала. Пулсът блъска в шията ми от очакване.
Каквото и да е намислил, готова съм.
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
Кийра
СТОЯ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО В БАНЯТА, ВИЖДАМ се в цял ръст. Завързвам маската, втренчена в една съвсем различна отпреди жена.
Последния път, когато завързвах панделките на маската, бях притеснена, но възбудена. Обнадеждена, но безстрашна. Изпълнена с оптимизъм, но и със съмнения.
Тази вечер се чувствам по-уверена отвсякога. Но не и преди да отворя още една кутия, която намерих на плота в банята. Още една изненада. Отварям я. В черното кадифе е разположена тиара. Като за принцеса. Не, като за кралица.
Ти си моята кралица от първия ден. Най-силната фигура на цялата шибана дъска.
Навеждам се напред и изучавам лицето си в огледалото. Дори с няколко одрасквания и синини съм готова за моя крал. Изпълнена с увереност усмивка плъзва на лицето ми. Извръщам се от огледалото.
Минавам през апартамента ни и отивам да отключа входната врата. V търпеливо ме чака отпред. Когато се обръща, очите му се ококорват. И за първи, наистина за първи път, виждам усмивка на грубоватото му лице.
Питам се от каква ли участ го е избавил Лаклан, защото вярвам, че такава преданост е породена от нещо, което дори не мога си представя.