Кийра
ЦЯЛАТА СЪМ НАСТРЪХНАЛА В ОЧАКВАНЕ.
Когато Лаклан докосва с устни местенцето между шията и рамото, издавам един-единствен стон. Зърната ми опират плата на корсета, клиторът ми бясно пулсира, а пиърсингът никак не облекчава положението.
Не разбирам как тялото ми реагира мигновено на неговото, но е факт. Стига ми да ме докосне, за да пламна. Когато прокарва зъби по тила ми, се налага да се вкопча в парапета и да не се пускам, каквото и да ми струва.
Той забива леко зъби в меката част на ухото ми и отпускам глава на рамото му — жест на подчинение. Сякаш напълно се предавам и му се отдавам.
Устните и зъбите му минават по всеки сантиметър от кожата ми. Едва тогава вдига полите на роклята и пъхва ръка между краката ми. Мокра съм и от гърлото му се изтръгва ръмжене от възбуда и доволство. Този звук, който преди ме плашеше, но и възбуждаше, сега ме кара да настръхна, но спирам да мисля за това, защото палецът му е върху пиърсинга ми.
Цялата треперя от наслада, плъзваща като опустошителна вълна през тялото ми. От болката, включително главоболието, което ме тормози цял ден, няма и следа. Не знам дали е заради мъжа, от лекарствата или от невероятното усещане, но съм готова да взема всичко, което иска да ми даде.
Плъзва длан нагоре, хваща прашките ми и ги скъсва рязко — както преди. Но този път е много по-хубаво, защото знам какво следва.
Лаклан слага длани върху моите на парапета, стисва ги здраво, сякаш да ми напомни да не мърдам. Притискам дупето си към твърдия му пенис. Искам да го подканя да не се бави.
Ръцете му изчезват зад мен така бързо, както се появиха, и после един пръст ме разтваря. Чувам свистенето на ципа му и после пенисът му е опрян в отвора ми.
Той тласка в мен само сантиметър и застива.
Не знам защо чака, но се обръщам да го погледна в очите. Сияят в брилянтни цветове. Никога не съм ги виждала такива. Вероятно е съдба, че сега го виждам в съвсем различна светлина. Когато устните му докосват моите, погледът му гори.
Все още съм завладяна от цвета на очите му, когато влиза бавно в мен. Сантиметър по сантиметър. Внимателно, предпазливо и много бавно.
И от начина, по който ме изпълва, няма съмнение кому принадлежа.
Лаклан Маунт ме притежава — тялото ми, сърцето ми, душата ми.
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ
Маунт
ЗА РАЗЛИКА ОТ НОЩТА, КОЯТО ПРОМЕНИ живота и на двама ни, я обладавам бавно, няма защо да бързам. И внимавам много повече от друг път. Не само заради все още незаздравелите ни рани, но и защото тази нощ е различна, няма значение как е започнало всичко между нас.
Всичко се е променило.
Когато мускулите й се стягат около пениса ми, най-сетне й позволявам да ме изтласка отвъд.
После я обръщам към себе си, полите на роклята й се спускат, а аз закопчавам панталона си. Взирам се в зачервеното й лице. Маската й е малко накриво, но вече няма значение. Пресягам се да развържа копринената панделка и маската пада на пода. Тази вечер нямах маска, а нейната бе символична.
Нагласям тиарата на главата й и въпреки разрошената й коса, изцяло моя заслуга, тя е невероятно царствена.
— Благодаря — казва.
— За какво?
— Че винаги ми даваш това, от което се нуждая, макар да не осъзнавам тази потребност.
Хващам ръката й, преплитам малките й пръсти в моите и целувам дланта й.
— Още не сме свършили. Дори не сме близо до края.
Притискам я до себе си и поглъщам устните й. Никога няма да ми омръзне да го правя. Никога преди не бях целувал жена и до края на живота си ще целувам само нея.
Друг мъж няма да я целуне. Няма да я докосне и вкуси. Нито ще я почувства, когато свършва. Тя е моя. И след тази вечер, тя също няма да се съмнява в това.
Когато я пускам, примигва и отваря широко очи. Повеждам я между завесите. Спирам и й задавам най-важния въпрос в живота си.
ДВАДЕСЕТ И ТРИ
Кийра
— ИМАШ ЛИ МИ ДОВЕРИЕ? — ПОГЛЕДЪТ на Лаклан е изпълнен с различна, невиждана сила.
Нима може да се съмнява в доверието ми в него?
— Разбира се.
Той целува пръстите ми и после отдръпва ръка.
— Аз идвам от мрака. Няма да мога да живея с теб на открито. Да бъдеш с мен, означава, че нищо няма да е нормално и по никакъв начин няма да напомня на онова, което си намислила за бъдещето си. Никога.
— Не ме е грижа. Не искам да е нормално. Искам теб.
— Питам се защо ли ми имаш доверие.
Хващам ревера на сакото му. Не разбира, но един ден ще го проумее.
— Не се преструваш на някой друг, ти си такъв, какъвто си.