Това е положението. И никак не е хубаво.
Облечен съм в черно като Саксън, нося предпазна жилетка и тялото ми е натежало от муниции и оръжия с изключително качество — много повече от снаряжението на морски пехотинец, преди да влезе в битка.
Намираме се на един покрив на петстотин метра от централата на картела и съставям план за последните четирима. Уведомих мексиканците, че ако прекарат и един човек през границата, ще сметна това за покана лично да ги посетя. С цяла армия. И като казвам армия, имам предвид най-доброто оръжие, което чичо Сам предлага в разните там агенции с абревиатури, от чиито буквички можеш да си направиш супа, а аз държа в джоба си всички.
Войната за територии на наркодилърите можеше да приключи преди години, но е твърде доходоносна и сладка и за двете страни.
Един силует кацва на покрива до нас и двамата със Саксън на мига се прицелваме в него. Ранзъм вдига ръце.
— Хайде, стреляйте, мамка му. И кой ще се погрижи труповете да изчезнат, като изтрепете ония? Вестникарите ще се посерат, като разберат колко малко тела е открила полицията.
Ранзъм казва самата истина. Двамата със Саксън насочваме биноклите към централата. Оставихме няколко трупа ей така да покажем, че не се шегуваме, но без да предизвикваме истерия в медиите.
— Плаща ти се. Какво ти дреме?
— Не съм шибан гробар. Занимавам се с контрабанда. Просто пропилявам уменията си. И да си наясно — след тия лайна, вдигам цената на труп.
Хвърлям му поглед през рамо.
— Ами тогава да ти дам пушка и ела при нас. Тъкмо да разчупим малко скуката.
Той се усмихва зловещо и вади дълъг, направо ужасяващ нож.
— Предпочитам да съм близо до жертвата. Така да се каже, да си общуваме по-интимно. Някакъв генерал бе казал да не стреляш, преди да видиш как врагът ти обръща очи и бялото лъсва. Ето, това е моето темпо и подход. Не стрелба от разстояние.
Саксън ръмжи ядно: „Да ти го начукам“. Двамата работят заедно, но това не значи, че са приятели, тъй че не пропускат възможност да се обиждат и да си въртят номера.
— Долавям движение — казва Саксън и плъзва пръст по спусъка на снайпера.
— Как, по дяволите, успя да види…
Преди Ранзъм да довърши, Саксън вече е дръпнал спусъка. Виждам през мерника как една глава се превръща в червена мъгла.
— Добър изстрел — казвам сухо и Сакън ми мята кос поглед.
— Всичките ми удари са добри.
Увереността на Саксън е една от причините да е моят човек за всяка по-деликатна операция. Знам, че би предпочел да не работи повече за мен. Казва, че оставя твърде много следи, но не ми пука. Аз наемам най-добрите, плащам им цяло състояние. Той се справя. Върши работа. Знам, един ден ще изчезне, и то така, че никога да не го намеря, но няма да се откаже, преди да приключим с това.
— Значи остават трима? — Саксън кимва. — Пращам екипа вътре. Време е да минем към интимно общуване.
Обработка: Shadow Queens, 2018
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
Маунт
КОГАТО ДОВЕДОХ КИЙРА В МОЯ СВЯТ, ДА Я браня, стана мое задължение. Както и да й обясня, че около мен не е безопасно.
Един от тия задници стреля, когато тя беше до мен. Тази вечер си плащат за това и слагаме точка.
Как Ранзъм намира комбинацията за отключване на входната врата на централата, не знам и не ми пука.
Докато прекосяваме двора, всичко е застинало. Джей се включва в слушалката ми.
— Всичко вътре е разчистено, шефе. Целта е в дневната. Като минеш през фоайето, завий вдясно. Няма начин да не го видиш.
Едуардо, мъжът, който седеше срещу мен на бюрото ми и се съгласи да поеме коката, метадона и хапчетата при поделянето на наркопазара в Ню Орлийнс. Бях повече от справедлив, но по незнайна причина той премина границата. Наруши правилата. Разби равновесието.
Сега плаща.
Убиецът, който стреля по нас, някакъв на ниска позиция в организацията му, отдавна замина по реда си и каза само, че шефът му е наредил стрелбата. И сега шефът ще отговаря.
Зет отваря вратата на бронирания ескалейд и слизам. Затваряйки вратата, зървам ножица за подкастряне на храсти, вероятно захвърлена от градинар, хукнал да се спасява, когато куршумите взеха да летят.
Зет върви след мен. Соча му с поглед ножицата.
— Вземи я.
— Разбрано, шефе.
Изваждам кубинска пура от джоба си, паля я, дръпвам няколко пъти и му кимвам да отвори вратата. Саксън, Ранзъм и цял екип от най-добрите ми хора ни покриват от всеки ъгъл. Макар че на този етап едва ли някой ще реши да направи такава глупост.