— Е, може да се каже, че си като Батман, така че един прилеп в небето си е в реда на нещата.
Гърдите му се разтрисат и предполагам, че ми се смее, но нямам намерение да се отделям от него, за да проверя.
— Знаеш как и защо се задейства батсигналът, нали? При мен не работи.
— Не спори с мен, Лаклан. Много лошо от твоя страна, все едно да зарежеш съпругата си в първата брачна нощ, да те няма дни наред, без да й пратиш вест, че си жив.
Притиска устни до косата ми.
— За първи път съм съпруг. И съм убеден, че пак ще се издъня. И то неведнъж.
Присвивам очи.
— Правило номер едно: казваш на съпругата си, че си жив, особено като си тръгнал да раздаваш правосъдие по улиците.
Съпруга. Не мога да повярвам, че за втори път се наричам така, но е истина. Казах брачната си клетва и вярвах във всяка дума.
Тъмните му очи проблясват.
— Значи въвеждаш правила?
Вирвам брадичка.
— Да. Омъжих се за краля. Мисля, че това ми дава известни свободи и привилегии.
Той ме притиска по-силно.
— Още не мога да повярвам, че каза „да“.
Измъквам ръката си и плъзвам палец по гладко избръснатата му буза.
— Разбира се, че щях да кажа „да“. Влюбена съм в теб.
Чувствата прелитат по лицето му в бясна последователност, всяко следващо — по-ясно и силно от предишното.
— Не казваш истината.
Взирам се в мрачния, изгарящ поглед, който ме плашеше, отнемаше контрола ми над всичко и най-вече над тялото ми. А сега ми дава сигурност.
— Мислиш ли, че щях да кажа „докато смъртта ни раздели“, ако не беше така?
— Имаш защитата ми…
Потупвам с пръст устните му и го прекъсвам.
— Имам теб. Това е всичко, което искам. И ако се налага да прекарам остатъка от живота си да ти доказвам, че си всичко за мен, ще го направя.
— Никога няма да те пусна да си идеш. Никога.
Думите му са убедителни, в тях има толкова сигурност, колкото и в моите. Вече знам, че всичко ще бъде наред.
— Добре. Радвам се, че сме на едно мнение по въпроса. Сега ме отведи в леглото. Имаме да наваксваме за цялата брачна нощ.
ТРИДЕСЕТ
Маунт
ДУМИТЕ НИКОГА НЕ СА ИМАЛИ ТАКАВА сила в живота ми, както действията. Поне не до мига, в който срещнах тази жена.
Влюбена съм в теб.
Свирепото чувство за притежание възпламенява кръвта ми всеки път, когато си повторя думите й. Не заслужавам да бъда обичан. Не и от нея. Не и от когото и да било.
Ала това не значи, че няма да взема любовта й. Да я пазя. Да пазя самата нея. Да я боготворя.
Лъгал съм, крал съм, убивал съм и ще го правя отново и отново, ако така ще изпълня клетвата си пред нея, пред съдията, пред мъжа в служба на Бога. Няма нещо, което не бих направил за нея.
Пристъпвам към леглото и я полагам на него като безценен дар. Това е тя — безценен дар. Но нежността няма да трае дълго. Не мога да спра адреналина в тялото си просто ей така. Имам потребност да чукам жена си. Да я притежавам. Да се заровя в нея, докато и двамата закрещим.
И тя някак го разбира, знае го. Гласът й е силен и ясен.
— Мога да поема всичко, което искаш да ми дадеш. Затова е добре да ми дадеш всичко, което имаш.
Ръмжа, свалям ожесточено сакото си и го запращам някъде. Кийра ме напада превъзбудено. Копчета летят, докато къса ризата ми, ръцете ми са вече върху колана на панталона, свалям го бързо. Заставам гол пред нея, готов да разкъсам дрехите й, както тя разкъса моите. Но Кийра насочва пръст към мен.
— Дори всичко, което притежаваш на този свят, да е колкото имаш сега на тялото си, щях те желая и да те обичам по същия отчаян начин. Със същата сила.
Не знам как да изрека думите, защото никога не съм ги изричал, но заради нея ще се науча. Скоро.
— Нуждая се от теб. Сега.
ТРИДЕСЕТ И ЕДНО
Кийра
ЛАКЛАН СЕ ПРЕВРЪЩА В ДИВО ЖИВОТНО, раздира копринената ми нощница, устата му поглъща и опустошава устните ми. Забивам нокти в раменете му като в онази първа вечер на масата в трапезарията.
Чувствата са силни, както и тогава, но са съвсем различни, защото са породени от друго. Той откопчва впитите ми в рамото му пръсти, слага ме да легна и прави пътечка с устни по тялото ми, но внимава с раните. Неговата рана още е с бинт, но той с нищо не показва, че изпитва болка.
Коленичи и разтваря бедрата ми.
— Винаги мокра за мен.
Понечвам да отговоря, но вместо думи, от мен се изтръгва стон, защото устните му вече са върху пиърсинга ми. Доста несправедливо предимство за него, но не се оплаквам.