Има вид на инатливо магаре.
— Аз го притежавам. Мой си е.
Плъзвам още един пръст и натискам копчето за дистанционно задвижване на вибратора.
— Да опитаме ли отначало?
— Не е честно! — Гласът й се покачва с една октава и тя се притиска към пръстите ми, докато вибрациите възпламеняват влагалището й. — Ще свърша.
— Не и преди да се напъхам това в тясното дупе, което ми принадлежи. Моят задник. Моята жена. Моята съпруга. Моята любов.
Нежност се разлива по лицето й.
— Не играеш честно.
— Никога не съм играл честно. И никога няма да го правя. Не и когато става дума за теб. Сега ми кажи това, което искам да чуя. — Движа пръстите си в нея, мускулите й се стягат.
— Обичам те.
— И?
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ
Кийра
КЪЛНА СЕ, ТОЙ ВИНАГИ ПЕЧЕЛИ. НО ЗА мое щастие, когато той печели, печеля и аз.
Лаклан изважда пръстите си и взема мократа кърпичка, която сложих в чантата си. Защото, макар да съм още несведуща в тази област, вече имам доста опит.
Той намазва пениса си с лубриканта. Цялата се сковавам, когато усещам главичката до тесния ми отвор. После изважда вибратора от влагалището ми и го притиска в пиърсинга.
— Не е честно!
Тласва леко навътре, колкото да преодолее стегнатия обръч от мускули. Нервните ми окончания се тресат от възбуда, искри от наслада избухват пред очите ми.
— Кажи го — настоява и дразни клитора ми.
— Принадлежа ти. — Очите му блясват победоносно, тласва в мен и последното изречение е съпроводено със стон на удоволствие. — Но и ти ми принадлежиш. Докато пъха пениса си в дупето ми, казва с усмивка:
— Няма да е зле да го повярваш. Тяло. Сърце. Душа.
Дръпва се назад и отново тласка в мен. Вече съм на косъм от оргазма. И свършвам, а после пак, когато той надава вик и оглася самолета.
Сърцата ни бият учестено, силно, пот е избила на челата ни.
— Сега, къде, по дяволите, отиваме?
Усмихвам се:
— Ще видиш.
ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ
Маунт
КОГАТО КОЛЕСНИКЪТ ДОКОСВА ПИСТАТА, Кийра вади една папка и ми я подава.
— Какво е това?
— Само не откачай…
Целият съм в напрежение от предпазливостта в гласа й.
— Защо да откачам?
— Защото откраднах ДНК-то ти и го дадох за тест под фалшиво име. Използвах пощенска кутия, за да получа резултата…
Примигвам два пъти и си повтарям думите й, за да ги осъзная.
— Защо си го направила? — Грабвам папката от ръцете и й се взирам в нея.
Никога не ми е пукало за жената, която ме е родила и ме е захвърлила пред една църква, но не бих отрекъл, че съм се питал какви са корените ми, особено докато наблюдавах Кийра в Дъблин.
— Защото искам да знаеш откъде си. Искам някой ден да кажеш на децата ни къде са корените им — и от двете страни на семейството.
— Да не би да си… — стрелвам я с поглед.
— Още не. Но определено ще искам да поговорим за това. Съвсем скоро.
Деца, семейство. Неща, за които не бях се замислял, но за които сега не спирам да мисля. Избягвах каквато и да е обвързаност заради страха от слабост, но вече не се съмнявам — тя е моята най-голяма сила. Тя е причината да се будя всяка сутрин и да управлявам империята с чест. Макар опетнена и надупчена от куршуми.
Отварям папката, резултатите са на първата страница.
73 % Италия / Гърция
— И къде сме сега? — питам изумен и вдигам очи. Не мога да повярвам.
— Гърция. Реших да започнем тук и да видим дали ще ти хареса. Следва Сицилия. Видя ми се подходящо. И после ще отидем там, където пожелаеш.
— Не знам какво да кажа.
— Не се и налага. Исках само да ти дам нещо, което ти едва ли би си дал. Нещо, което ти ми даде — шансът да разбера откъде съм произлязла.
— Аз… Ами нямам думи.
— И в това няма нищо лошо. Но ако все пак се питаш, за мен произходът ти няма никакво значение. Значение има само едно — че си станал мъжът, който си сега, мъжът, когото обичам, с когото ще прекарам остатъка от живота си и когото ще представя на родителите си. И е желателно това да се случи, преди да се роди първото ни дете.
Казва последното през смях, а аз ставам и я издърпвам от мястото й.
— Може да дойдат в Италия. В Гърция сме на меден месец. Не е позволено за родители.
Лицето й грейва от ослепителна усмивка.
— Имаш сделка.
ЕПИЛОГ
Кийра
Един месец по-късно — Марди гра
ПОНЯКОГА СДЕЛКАТА С ДЯВОЛА МОЖЕ ДА се окаже най-доброто, на което можеш да се надяваш. Особено когато разбереш, че дяволът изобщо не е дявол.