— Толкова си горещ — кара ми се тя.
— И ти не си за изхвърляне. — Усмихвам се широко и размърдвам бедра, дразня я с любимата част от тялото си. Тя се опитва да ме погледне с неодобрение, но така и не успява — дори се забавлява. Навеждам се и я целувам.
— Добре ли спа? — питам.
Тя кима.
— И аз.
Изненадан съм. Наистина съм спал много добре. Казвам ѝ го. Никакви кошмари. Единствено сънища…
— Колко е часът?
— Седем и половина.
— Седем и половина?! Мамка му! — Скачам от леглото и започвам да нахлузвам дънките. Тя ме наблюдава и се опитва да потисне смеха си.
— Ти определено не ми влияеш добре! — оплаквам се. — Имам среща. Трябва да бързам. Трябва да съм в Портланд в осем. Ти какво — смееш ли ми се?
— Да — признава тя.
— Закъснях, а аз никога не закъснявам. Още нещо ново, госпожице Стийл. — Взимам си сакото, навеждам се и обхващам главата ѝ с две ръце. — До неделя — шепна и я целувам. Грабвам си часовника, портфейла и парите от нощното шкафче, вземам обувките и тръгвам към вратата. — Тейлър ще дойде и ще се оправи с бракмата ти. И бях съвсем сериозен! Не я карай! Ще се видим в апартамента ми в неделя. Ще ти пиша в колко часа.
Оставям я малко зашеметена, изскачам от апартамента и се втурвам към колата.
Обувам си обувките чак след като сядам зад волана. После натискам газта и криволича между другите автомобили, насочвам се към Портланд. Налага се да се срещна със сътрудниците на Еймън Кавана по дънки. Добре че срещата е по Уебекс.
Втурвам се в стаята си в „Хийтман“ и пускам лаптопа: осем и две минути. Мама му стара! Не съм се обръснал, но приглаждам косата си, опъвам сакото и се надявам да не обърнат внимание, че отдолу съм само по тениска.
Всъщност на кого му пука?
Отварям Уебекс и Андреа е онлайн, чака ме.
— Добро утро, господин Грей. Господин Кавана ще закъснее, но в Ню Йорк и тук в Сиатъл са готови за вас.
— Фред и Барни? — Двамата ми флинтстоуновци. Подсмихвам се при тази мисъл.
— Да, господине. Също и Рос.
— Супер. Благодаря. — Останал съм без дъх. Забелязвам учудения поглед на Андреа и решавам, че е най-добре да не му обръщам внимание. — Би ли ми поръчала препечена кифла с крем сирене и пушена сьомга, и черно кафе. Да донесат закуската в стаята веднага.
— Добре, господин Грей. — Тя прехвърля разговора към конференцията и ме предупреждава: — Започвате.
Натискам линка и се включвам.
— Добро утро. — Двама изпълнителни директори седят на конферентна маса в Ню Йорк и гледат камерата очаквателно. Рос, Барни и Фред са в отделни прозорчета.
Захващаме се за работа. Кавана казва, че иска да ъпгрейдва медийната си мрежа с високоскоростни фиброоптични връзки. „Грей“ може да го направи, но те сериозно ли се отнасят към покупката? Това е огромна начална инвестиция, но после възвръщаемостта е значителна.
Докато говорим, в горния десен ъгъл започва да мига икона, че съм получил имейл от Ана. Кликвам колкото е възможно по-тихо.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Насилие и обида: последици
Дата: 27 май 2011, 08:05
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Искахте да разберете как се чувствам след като Вие ме… да видим кой глагол е удачно да използваме… напляскахте, наказахте, набихте, унизихте.
„Не прекалявате ли с драматизма, госпожице Стийл? Можехте да кажете „не“.“
Е, по време на целия този доста обезпокоителен процес се чувствах унизена, смазана, насилвана.
„След като си се чувствала по този начин, защо не ме спря? Нали знаеш кодовите думи?“
И колкото и отвратително и буквално убийствено тежко да е за мен да призная — да, бях възбудена, както вече констатирахте.
„Знам. Добре. Най-сетне си призна“.
Това вече бе съвсем неочаквано за мен. И както сте добре запознат със ситуацията, всичко в секса е новост за мен. Иска ми се да имах повече опит и може би тогава щях да съм подготвена. За мен беше повече от шок да усетя възбудата си, въпреки Вашето насилие.
Това обаче, което ме разтревожи най-много, бе усещането след това. И това вече е трудно да се опише с думи. Бях щастлива, че Вие бяхте щастлив. И бях облекчена, че в крайна сметка болката не беше чак толкова непоносима, както бях очаквала. И когато лежах в ръцете Ви, изпитвах само спокойствие.
„Също като мен, Ана, също като мен…“