Хората кимат, след това се сбогуват.
— Благодаря ти, че ни даде възможност да представим продукта си, Еймън — обръщам се към Кавана.
— Момчета, струва ми се, че знаете от какво имаме нужда — отвръща той. — Ще се радвам да ви видя утре. Довиждане.
Всички затварят, освен Рос, която ме е зяпнала така, сякаш са ми поникнали две глави.
Имейлът на Ана звънва в инбокса ми.
— Чакай малко, Рос. Трябват ми една-две минутки — казвам. Почвам да чета.
Избухвам в смях.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Интересни думи
Дата: 27 май 2011, 08:52
До: Крисчън Грей
Намира се няколко страници след „маниак“ („маниак по контрола“, „маниак по проследяването“).
А интересните за мен думи са в раздела с категоричните ограничения.
Ще спреш ли вече да ме занимаваш?
Бих желала да отида на работа с новата си кола.
Ана
Пиша бърз отговор.
От: Крисчън Грей
Относно: Предизвикателни и забавни млади жени
Дата: 27 май 2011, 08:56 До: Анастейжа Стийл
Ръката ме сърби.
Карай бавно, Стийл!
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Включвам звука. Рос е вбесена.
— Какво става, Крисчън?
— Какво да става? — правя се на невинен.
— Знаеш какво. Не провеждай тъпото събрание, след като не се интересуваш.
— Толкова ли е очевидно?
— Да.
— Мама му стара.
— Да, мама му стара. Това може да се окаже огромен договор за нас.
— Знам, знам. Извинявай. — Ухилвам се.
— Не знам какво ти става напоследък. — Тя клати глава, но аз разбирам, че се опитва да прикрие факта, че се забавлява, нищо че се прави на възмутена.
— Това е от въздуха в Портланд.
— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-добре.
— Ще се върна по обяд. Междувременно накарай Марко да проучи всички издателства в Сиатъл и дали някое от тях не става за поглъщане.
— Да не би да си решил да се заемеш с издателска дейност? Това не е сектор, който дава бързи и сигурни печалби.
Май е права.
— Просто проучвам. Нищо повече.
Тя въздиша.
— Щом настояваш. Ще дойдеш ли по-късно следобед? Така ще можем да наваксаме качествено.
— Зависи от трафика.
— Ще си запиша при Андреа време за наваксване.
— Супер. Чао засега.
Затварям Уебекса, след това звъня на Андреа.
— Да, господин Грей?
— Обади се на доктор Бакстър и му кажи да дойде в апартамента ми в неделя, някъде по обяд. Ако го няма, намери свестен гинеколог. Намери най-добрия.
— Добре, господине — отвръща тя. — Нещо друго?
— Да. Как се казва личният стилист, когото използвам в „Ниймън Маркъс“ в център „Бравърн“?
— Каролайн Актън.
— Дай ми номера ѝ.
— Веднага.
— Ще се видим по-късно днес следобед.
— Добре, господине.
Затварям.
Досега сутринта е доста интересна. Не помня писането и получаването на имейли да е било толкова забавно. Поглеждам лаптопа, но няма нищо ново. Ана сигурно е отишла на работа.
Прокарвам ръце през косата си. Рос забеляза, че съм разсеян по време на разговора.
„Мама му стара, Грей, вземи се стегни“.
Изяждам закуската, изпивам студеното вече кафе и отивам да си взема душ и да се преоблека. Дори докато си мия косата не мога да избия тази проклета жена от главата си. Ана.
Невероятната Ана!
Образът как се вдига и спуска над мен не ме оставя на мира; просната е на коляното ми, задникът ѝ е розов, устата ѝ е отворена в екстаз. Господи, тази жена е страхотна! А тази сутрин, когато се събудих до нея, не беше толкова лошо, освен това съм спал добре… много добре.
Крещял съм бил с главни букви, моля ви се. Имейлите ѝ ме карат да се смея. Забавни са. Тя е забавна. Не съм и предполагал, че ще харесам това качество у някоя жена. Трябва да помисля какво ще правим в неделя в стаята с играчките… нещо забавно, нещо ново за нея.
Идеята ми хрумва, докато се бръсна, и щом се обличам, сядам пред лаптопа, за да прегледам любимия си магазин за играчки. Имам нужда от камшик за езда — кафява мрежеста кожа. Подсмихвам се. Ще направя така, че сънищата на Ана да оживеят.
Правя поръчката и се връщам към работните имейли, зареден с енергия, продуктивен, докато Тейлър не ме прекъсва.