Трябваше ли да ѝ се обадя?
— Здравей, Крисчън. Как си?
— Добре, благодаря.
— Върна ли се от Портланд?
— Да.
— Какво ще кажеш за вечеря днес?
— Няма да стане. Мия току-що се върна от Париж и ми беше наредено да се явя у нас.
— А, мама Грей се е разпоредила. Тя как е?
— Мама Грей ли? Добре е. Така мисля. Защо питаш? Знаещ нещо, което аз не знам ли?
— Просто питам, Крисчън. Не ставай мнителен.
— Ще ти звънна следващата седмица. Тогава можем да отидем на вечеря.
— Добре. От известно време ми се губиш. Освен това се запознах с една жена, която май ще отговаря на изискванията ти.
„И аз се запознах с една такава“.
Не обръщам никакво внимание на думите ѝ.
— До следващата седмица. Чао.
Докато вземам душ се питам дали това, че трябваше да гоня и преследвам Ана, я направи по-привлекателна и желана? Дали не е защото Ана си е такава, каквато е?
Вечерята е забавна. Сестра ми се е върнала, истинска принцеса, както винаги, останалите от семейството са ѝ подчинени, върти всички на малкото си пръстче. След като всичките ѝ деца са си у дома, Грейс е във вихъра си: сготвила е любимото ястие на Мия — пиле, мариновано в бътърмилк, с картофено пюре и сос.
И на мен ми е от любимите.
— Разкажи ми за Анастейжа — моли Мия, докато седим на масата в кухнята.
Елиът се отпуска назад и вдига ръце зад главата си.
— Държа да чуя. Знаете ли, че тя му е направила сефтето?
— Елиът! — кара му се Грейс и го перва с кухненска кърпа.
— Ау! — Той се свива, за да избегне кърпата.
Извивам очи към тях.
— Запознах се с едно момиче. — Свивам рамене. — Точка.
— Не може да кажеш единствено това — цупи се Мия.
— Според мен може, Мия. И току-що го направи. — Карик я поглежда укорително над очилата си.
— Крисчън, нали ще я доведеш утре вечер? — казва Грейс с настойчива усмивка.
О, мама му стара!
— Кейт ще дойде — хвали се Елиът.
Долен интригант! Поглеждам го злобно.
— Нямам търпение да се запозная с нея. По всичко изглежда, че е страхотна! — Мия подскача от вълнение на стола си.
— Да, да — мърморя аз и се питам има ли начин да се измъкна от утрешната вечеря.
— Елена те търси, миличък — продължава Грейс.
— Така ли? — Правя се на напълно незаинтересован, нещо, което съм усъвършенствал през годините.
— Да. Каза, че от известно време не сте се виждали.
— Бях в Портланд по работа. Та в тази връзка, трябва да вървя. Утре имам важна работа и трябва да се подготвя.
— Още не си ял десерт. Направила съм ябълков коблер.
М-м-м, как се изкушавам! Само че, ако остана, ще продължат да ме разпитват за Ана.
— Трябва да вървя. Чака ме работа.
— Миличък, работиш прекалено много — отбелязва Грейс и се надига от стола си.
— Не ставай, мамо. Сигурен съм, че Елиът ще ти помогне да вдигнете и измиете, след като приключите.
— Какво? — мръщи се Елиът. Намигам му, казвам довиждане на всички и съм готов да тръгна.
— Нали ще дойдеш утре? — пита Грейс, в гласа ѝ е притаена надежда.
— Ще видим.
Мама му стара! По всичко изглежда, че Анастейжа Стийл ще се запознае със семейството ми.
Не мога да кажа какво мисля по този въпрос.
Неделя, 29 май 2011
Докато тичам по Четвърто авеню и завивам надясно по Вайн, „Ролинг Стоунс“ дънят в ушите ми. Седем без петнайсет е, целият ми път е надолу… към апартамента ѝ. Не мога да устоя, просто трябва да видя къде живее.
„Ти си нещо средно между маниак на тема контрол и преследвач“.
Смея се вътрешно. Просто си тичам. Живеем в свободна страна.
Блокът се оказва невзрачен, от червени тухли, с тъмнозелени рамки на прозорците, типични за квартала. На приятно място е, на пряка на Вайн Стрийт и Уестърн. Представям си Ана сгушена в леглото, под завивката и кувертюрата в кремаво и синьо.
Тичам още няколко пресечки и при пазара завивам; продавачите се подготвят за деня. Криволича между камиони, натоварени с плодове и зеленчуци, и хладилни камиони, които доставят днешния улов. Това е сърцето на града — туптящо дори в това ранно сиво и хладно утро. Водата в Пролива е със стъклен оловносив цвят, за да отива на небето. Нищо обаче не е в състояние да ми скапе настроението.
След като вземам душ си слагам дънки и ленена риза, а от скрина вадя ластик за коса и го пъхвам в джоба си. Отивам в кабинета си, за да пусна имейл на Ана.
От: Крисчън Грей
Относно: Моят живот в цифри