„А, не, Ана, все още не сме приключили“.
Пъхвам ръце под бедрата ѝ, повдигам треперещото ѝ тяло и я понасям, както е все още окована за решетката, към кръста на Сейнт Андрю. След това я пускам, изправям я, притисната между кръста и раменете ми. Дръпвам дънките, разкопчавам копчетата и освобождавам члена си. Вадя презерватив, скъсвам опаковката със зъби и с една ръка си го нахлузвам.
Нежно я повдигам отново.
— Повдигни крачета, бебчо, увий ги около мен.
Подпирам гърба ѝ на дървото, задържам краката ѝ на кръста си, а лактите поставям на раменете.
„Моя си, малката“.
С един тласък съм в нея.
Мамка му. Тя е великолепна.
Оставям си кратка минутка, за да ѝ се порадвам. След това започвам да се движа, наслаждавам се на всеки тласък. Чувствам я, в нея съм, собственото ми дишане става бързо и тежко, боря се за всяка глътка въздух, губя се в тази красива жена. Устата ми е отворена до врата ѝ, вкусвам я. Ароматът ѝ изпълва ноздрите ми, изпълва ме целия. Ана. Ана. Ана. Не искам да спра.
Неочаквано тя се напряга, тялото ѝ се свива около мен.
Ето че пак го направи. Отпускам се. Изпълвам я. Придържам я. Благоговея пред нея.
Точно така. Точно така. Точно така.
Толкова е красива. Мили боже, това направо ме побърква.
Изтеглям се от нея и тя се отпуска на гърдите ми, затова бързо освобождавам китките ѝ от решетката и я подкрепям, докато и двамата се отпускаме на пода. Гушвам я между краката си, обгръщам я с ръце, а тя се отпуска напълно, очите ѝ са затворени, диша тежко.
— Браво, бебчо. Болеше ли?
— Не.
Едва долових гласа ѝ.
— Очакваше ли да боли? — питам и приглаждам кичури коса, полепнали по лицето ѝ, за да мога да я виждам по-добре.
— Да.
— Виждаш ли? Повечето ти страхове са в главата, Анастейжа.
— Галя лицето ѝ. — Искаш ли да го направим пак?
Тя не отговаря веднага и решавам, че е заспала.
— Да — прошепва след малко.
„Благодаря ти, добри ми боже“.
Прегръщам я.
— Добре. И аз. — Отново и отново. Целувам я нежно по косата и вдишвам. Мирише на Ана, на пот и секс. — И все още не съм свършил с теб — предупреждавам я. Много се гордея с нея. Тя се справи. Направи всичко, което исках.
Тя е всичко, което искам.
Неочаквано съм зашеметен от непознато чувство, което ме разтърсва, прорязва ме през мускули и кости, оставя след себе си студен страх.
Тя обръща глава и потрива с нос гърдите ми.
Тъмнината се надига, стряскаща, позната, измества чувството на неловкост с усещане за ужас. Всички мускули в тялото ми се напрягат. Ана мига с ясни очи, които не се откъсват от мен, докато се опитвам да овладея страха си.
— Недей! — прошепвам. „Моля те!“
Тя се отпуска назад и поглежда гърдите ми.
„Овладей се, Грей“.
— Коленичи до вратата — нареждам аз и се отдръпвам от нея.
„Върви. Не ме докосвай“.
Тя е разтреперана. Клатушка се към вратата и отново заема познатата ѝ вече поза.
Поемам си дълбоко дъх, за да се съсредоточа.
„Какво правиш с мен, Ана Стийл?“
Ставам и се протягам. Вече съм по-спокоен.
Тя е коленичила до вратата и прилича на съвършената подчинена. Очите ѝ са стъклени; уморена е. Сигурен съм, че адреналинът се оттича. Очите ѝ се затварят.
„А, не, тази няма да я бъде. Нали искаш да ти е подчинена, Грей. Покажи ѝ какво означава това“.
От чекмеджето с играчките вадя една от кабелните връзки, които съм купил от „Клейтън“, и ножица.
— Отегчавам ви, така ли, госпожице Стийл? — питам и се опитвам да прикрия съжалението си. Тя се стряска и ме поглежда гузно. — Стани! — нареждам.
Тя бавно се изправя.
— Много си изморена, нали?
Тя кима срамежливо и се усмихва.
„Миличка, справи се чудесно“.
— Издръжливост трябва, госпожице Стийл. И не съм ти се наситил още за днес. Сложи ръцете си отпред, като за молитва.
Челото ѝ е прорязано от бръчка; тя обаче притиска длани и вдига ръце. Затягам кабела около китките. Очите ѝ проблясват разбиращо към мен.
— Позната ли ти е? — усмихвам ѝ се и прокарвам пръсти по пластмасата, проверявам дали има достатъчно място, да не би да е твърде стегнато.
— Имам ножици. — Показвам ѝ ги. — Лесно мога да срежа връзката. — Тя ме поглежда по-уверено. — Ела. — Стискам вързаните ѝ ръце и я повеждам към леглото с балдахин. — Искам повече, много, много повече — шепна на ухото ѝ, докато тя гледа към леглото. — Но ще го направя бързо. Уморена си. Хвани се за колоната.