Тя се поколебава, но се хваща за дървения пилон.
— По-надолу! — заповядвам. Тя смъква ръце и се превива. — И не пускай. Ако пуснеш, ще те пляскам. Разбра ли ме?
— Да, сър — потвърждава тя.
— Добре. — Сграбчвам бедрата ѝ и я вдигам към себе си, така че да заеме подходяща поза, красивият ѝ задник е вирнат във въздуха и ми е удобен. — Не пускай, Анастейжа — предупреждавам. — Ще те чукам отзад. Силно. Дръж здраво колоната. Разбра ли ме?
— Да.
Плясвам я отзад.
— Да, сър — поправя се веднага тя.
— Разтвори крака. — Поставям дясното си стъпало до нейното, за да я разкрача още повече. — Така е по-добре. След това ще ти позволя да спиш.
Гърбът ѝ описва съвършена извивка, всеки прешлен е очертан, от тила до страхотното дупе. Проследявам очертанията с пръсти.
— Кожата ти е толкова красива, Анастейжа — казвам на себе си. Привеждам се зад нея и обсипвам пътя на пръстите с целувки. В същото време обхващам гърдите ѝ, стискам зърната между пръстите си и тегля. Тя се гърчи под мен, аз лепвам нежна целувка на кръста ѝ, след това засмуквам и нежно пощипвам кожата, докато въртя зърната.
Тя скимти. Спирам и се отдръпвам, за да се порадвам на гледката. Само като я гледам се надървям още повече. Протягам ръка за втори презерватив от джоба и бързо изритвам дънките си, отварям пакетчето. С две ръце го нагласявам на члена си.
Искам дупето ѝ. Само че е още много рано за това.
— Имаш прекрасен задник, Анастейжа Стийл. Какви неща искам да направя с него! — Галя и двете бузи, нежно, след това пъхвам два пръста в нея.
Тя изскимтява отново.
Готова е.
— Колко си мокра. Никога не ме разочароваш, госпожице Стийл. Дръж се здраво, този път ще е много бързо, бебчо.
Хващам здраво дупето ѝ и се нагласявам, след това протягам ръка, сграбчвам плитката и я навивам на китката си и я задържам здраво. С едната си ръка обхващам пениса си, а с другата държа косата ѝ и се плъзвам в нея.
Тя е толкова адски сладка!
Изтеглям се бавно от нея, след това сграбчвам ханша ѝ с другата си ръка и стискам косата по-силно.
Подчинена.
Тласъците ми я блъскат напред и тя вика.
— Дръж се, Анастейжа — напомням ѝ. Ако не се държи, може да се нарани.
Останала без дъх, тя отвръща на тласъците, стегнала крака.
Браво на моето момиче!
Започвам да забивам и тя надава кратки приглушени викове, докато се държи за колоната. Въпреки това не отстъпва. Тласка назад.
Браво, Ана!
И тогава го усещам. Как тя се свива около мен. Губя контрол, забивам се в нея.
— Хайде, Анастейжа, направи го за мен — ръмжа и се отпускам, изчаквам освобождаването, докато я изправям.
Прегръщам я и двамата се отпускаме на пода, Ана е върху мен, и двамата сме с лице към тавана. Тя е напълно отпусната, със сигурност е изтощена; тежестта ѝ ми доставя удоволствие. Гледам към карабините и се питам дали някога ще ми позволи да я окача.
Едва ли.
А пък аз пет пари не давам.
Първият ни път заедно тук е истинска мечта. Целувам я по ухото.
— Вдигни си ръцете.
Гласът ми е дрезгав. Тя ги повдига бавно, сякаш са от бетон, и аз плъзвам ножицата под мястото, където са стегнати.
— Обявявам Ана за освободена — прошепвам и щраквам ножиците, освобождавам я. Тя се киска, тялото ѝ подскача върху мен. Това странно и приятно чувство ме кара да се усмихна широко.
— Какъв прекрасен звук — прошепвам, докато тя разтрива китките си. Сядам, за да я наместя в скута си.
Обичам да я карам да се смее. Тя не се смее достатъчно.
— И аз съм виновен за това — признавам пред себе си, докато втривам живот в раменете и ръцете ѝ. Тя обръща лице към мен с уморен, търсещ поглед. — Че не се смееш по-често — уточнявам.
— Не съм от тези, дето се смеят много-много — признава тя и се прозява.
— Да, но когато го правиш, е като чудо, извор на щастие и живот.
— Много колоритно казано, господин Грей — шегува се тя.
Усмихвам се.
— Бих казал, че си напълно наебана, в буквалния смисъл, и трябва да се наспиш.
— Това не беше много възпитано — цупи се тя заядливо.
Вдигам я от скута си, за да мога да стана, посягам към дънките и ги навличам.
— Не искам да плаша госпожа Джоунс и господин Тейлър.
Няма да е за пръв път.
Ана седи на пода замаяна и сънена. Изправям я на крака и я отвеждам към вратата. От кукичката отзад дръпвам сивия халат и я обличам. Тя не ми помага с нищо — наистина е изтощена.
— Към леглото — настоявам и я целувам бързо.
По съненото ѝ лице преминава страх.