Нещо става.
Поглежда ме и аз питам:
— За какво мислиш?
Тя въздиша.
Мама му стара!
— Чак толкова ли е зле?
— Иска ми се да знам за какво мислиш ти — засича ме тя.
Подсмихвам се, облекчен да го чуя, доволен, че не знае какви мисли ми се въртят в главата.
— Взе ми думите от устата, бебчо.
Тейлър спира пред къщата на нашите.
— Готова ли си? — питам. Ана кима и аз стискам ръката ѝ. — И за мен е нещо съвсем ново — прошепвам. Когато Тейлър слиза, ѝ отправям похотлива усмивка. — Обзалагам се, че сега си мислиш колко по-добре би било, ако си с бикини, нали?
Тя притаява дъх и се мръщи, но аз слизам от автомобила, за да поздравя мама и татко, които ни чакат на прага. Ана изглежда спокойна, докато заобикаля колата, за да дойде при нас.
— Анастейжа, познаваш майка ми, а това е баща ми — Карик.
— Здравейте, господин Грей. За мен е огромно удоволствие да се запознаем. — Тя се усмихва и стиска протегнатата му ръка.
— Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа.
— Моля, наричайте ме Ана.
— Колко се радвам да те видя пак, Ана. — Грейс я прегръща. — Влизай, мила. — Стиска ръката на Ана и я повежда вътре, а аз ги следвам и не смея да дишам.
— Тя тук ли е? — писка Мия от някъде вътре в къщата. Ана ме поглежда стреснато.
— Това е Мия, малката ми сестра.
И двамата се обръщаме в посоката, от която чаткат високите токчета. Ето я и нея.
— Анастейжа, толкова много ми разказваха за теб! — Мия я прегръща силно. Въпреки че е по-висока от Ана, се сещам, че двете са почти на една възраст.
Мия я повежда към вестибюла.
— Никога не е водил момиче у дома — разкрива Мия с остър глас.
— Успокой се, Мия — кара ѝ се Грейс.
„За бога, Мия, престани с тези излияния“.
Ана забелязва, че извъртам очи, и ме стрелва с изпепеляващ поглед.
Грейс ме посреща с целувки и по двете бузи.
— Здравей, момчето ми. — Щастлива е, че всичките ѝ деца са вкъщи.
Карик ми подава ръка.
— Здравей, сине.
Стискаме си ръцете и тръгваме след жените към хола.
Кавана и Елиът са се сгушили на едно от канапетата. Кавана става, за да прегърне Ана.
— Здравей, Крисчън — кима ми любезно.
— Здравей, Кейт.
Сега пък Елиът допипва Ана с огромните си ръчища.
Мама му стара, кой да предположи, че семейството ми изведнъж е станало толкова гушливо? „Хайде остави я на мира“. Поглеждам гневно Елиът и той се ухилва, сякаш иска да ми каже, че просто ми показва как се прави. Прегръщам Ана през кръста и я притеглям до себе си. Всички ни наблюдават.
По дяволите! Чувствам се като идиот.
— Кой иска напитка? — предлага татко. — Просеко?
— Аз — казваме едновременно с Ана.
Мия подскача и пляска с ръце.
— Вие дори говорите едни и същи неща! Ще донеса напитките! — И изхвърча от стаята.
Ама какво им става на всички?
Ана се мръщи. Сигурно и на нея ѝ се струва странно.
— Вечерята е почти готова — казва Грейс и излиза след Мия.
— Седни! — Посочвам на Ана едно от канапетата. Тя изпълнява послушно и аз сядам до нея, като внимавам да не я докосвам. Трябва да дам пример на развилнялото се семейство.
Дали пък не са били такива открай време?
Татко ме разсейва.
— Говорехме за почивката, Ана. Елиът е решил да отиде с Кейт и семейството ѝ до Барбадос за седмица.
Леле, пич! Зяпвам Елиът. Какво, по дяволите, е станало с господин Чукаш и се разкарваш? Сигурно Кавана е страхотна в леглото. Има доста самодоволен вид.
— Мислиш ли да си починеш сега, след дипломирането? — обръща се Карик към Ана.
— Обмислям дали да си отида за няколко дни до Джорджия.
— Джорджия? — възкликвам, неспособен да скрия изненадата си.
— Майка ми живее там — обяснява тя неуверено, — а не съм я виждала от доста време.
— Кога мислиш да ходиш? — сопвам се аз.
— Утре, късно вечерта.
Утре ли? Какво става, по дяволите? Защо научавам едва сега?
Мия донася розово просеко за нас с Ана.
— Да пием за здравето на всички — вдига чаша татко.
— За колко време? — продължавам да питам, като се старая да говоря спокойно.
— Още не знам. Зависи как ще минат интервютата ми утре.
Интервюта ли? Утре?
— Ана заслужава почивка — намесва се Кавана и ме гледа със зле прикрито неодобрение. Иска ми се да ѝ кажа да си гледа скапаната работа, но си държа езика зад зъбите заради Ана.
— Имаш интервюта, така ли? — пита я татко.
— Да, за две издателства, по програмите им за стажанти. Утре. Кога е смятала да ми каже? От две минути сме тук, а научавам подробности за живота ѝ, които би трябвало да знам!