— Желая ти успех — усмихва ѝ се мило Карик.
— Вечерята е готова — провиква се Грейс от антрето.
Оставям другите да излязат и стискам лакътя на Ана преди да тръгне след тях.
— Кога мислеше да ми кажеш, че заминаваш? — Настроението ми се скапва бързо.
— Не заминавам никъде. Искам да видя майка си. И засега само го обмислям. — Ана ме зарязва, сякаш съм дете.
— А нашата уговорка?
— Все още няма такава.
„Ама…“
Излизаме в коридора.
— Този разговор не е приключен — предупреждавам я, когато влизаме в трапезарията.
Мама се е постарала много — най-хубавият сервиз, най-хубавият кристал — заради Ана и Кавана. Дръпвам стола, за да седне Ана. Тя се настанява и аз се отпускам до нея. Мия грее срещу нас от другата страна на масата.
— Как се запознахте с Ана? — пита тя.
— Дойде да ме интервюира за студентския вестник на университета във Ванкувър.
— А редактор на този вестник е Кейт — прекъсва ме Ана.
— Искам да стана журналистка — обяснява Кейт на Мия.
Татко предлага вино на Ана, докато Мия и Кейт обсъждат журналистиката. Кавана ще е на специализация в „Сиатъл Таймс“, за което сигурно трябва да благодари на баща си.
С крайчеца на окото си забелязвам, че Ана ме наблюдава.
— Какво? — питам.
— Моля те, не ми се сърди — шепне тя, така че само аз да я чуя.
— Не се сърдя — лъжа веднага.
Тя присвива очи и става очевидно, че не ми вярва.
— Да, добре, бесен съм — признавам. А сега пък имам чувството, че прекалявам. Затварям очи.
„Стегни се, Грей“.
— Колко бесен? Сърби ли те ръката? — шепне тя.
— За какво си шепнете вие двамата? — намесва се Кавана.
Мили боже, винаги ли е толкова досадна? Как, по дяволите, я търпи Елиът? Поглеждам я злобно и тя проявява достатъчно здрав разум, за да млъкне.
— За пътуването ми до Джорджия — отвръща мило Ана.
Кейт се усмихва лукаво.
— Как се държа с теб Хосе, когато отидохте до бара в петък? — пита и ме поглежда доволно.
Какво означава това, по дяволите?
Ана се напряга, после отвръща тихо:
— Добре.
— Да, точно толкова бесен, и да, сърби ме ръката — прошепвам. — Особено сега.
Значи е ходила на бар с онзи тип, който се опита да натика езика си в гърлото ѝ, когато го видях за последно. А вече се беше съгласила да е моя. Измъкнала се е тайно с друг мъж. И без мое разрешение…
Заслужава да бъде наказана.
Сервират ни вечерята.
Съгласил съм се да съм внимателен с нея… май ще използвам камшика. Може пък да я нашляпам по-силно от миналия път. Още тук. Тази вечер.
Да, това е добра възможност.
Ана свежда поглед към пръстите си. Кейт, Елиът и Мия обсъждат френската кухня, а татко се връща на масата. Къде е ходил?
— За теб е, Грейс, от болницата — казва той на Грейс.
— Моля, започвайте, не ме чакайте — подканва всички мама и подава чинията с храна на Ана.
Ястието ухае страхотно.
Ана се облизва и аз го усещам в слабините си. Сигурно е ужасно гладна. Радвам се. И това е нещо.
Мама е надминала себе си: чоризо, миди, чушки. Супер. Усещам, че и аз съм гладен. Това ще ми пооправи настроението. Развеселявам се, когато виждам, че Ана яде.
Грейс се връща притеснена.
— Всичко наред ли е? — пита татко и всички вдигаме очи към нея.
— Нов случай на дребна шарка — въздиша тежко тя.
— Много неприятно.
— Да. Четвърто дете тази седмица. Ако хората можеха да проумеят колко важно е децата да се ваксинират… — Грейс клати глава. — Щастлива съм, че нашите деца никога не са минавали през това. Никога не са имали нищо по-сериозно от варицела. И слава богу! Горкият Елиът! — Всички поглеждаме Елиът, той спира да се тъпче, устата му е пълна като на прасе. Чувства се неловко, когато е център на вниманието.
Кавана поглежда въпросително Грейс.
— Крисчън и Мия извадиха късмет. Леко им се размина. Двамата едва ли имаха повече от половин пъпка на човек.
„Престани, мамо!“
— Гледа ли бейзбола, татко? — Елиът очевидно няма търпение да смени темата, също и аз.
— Не мога да повярвам, че биха Янките — отбелязва Карик.
— Ти гледа ли мача, надувко? — пита ме Елиът.
— Не, но прочетох спортната рубрика.
— „Маринърс“ са напред с материала. Спечелиха девет от последните единайсет, та веднага се хванах за надеждата — обяснява развълнувано татко.
— Със сигурност имат по-добър сезон от миналата година — добавям аз.
— Гутиерес в средата беше върхът. Какво улавяне! Леле!