— Говори с мен, Анастейжа. Не искам да те загубя. През последните дни…
„Тези последни дни са най-хубавите в живота ми“.
— Аз все още искам повече — прошепва тя.
Пак ли това? Какво иска да ѝ кажа?
— Знам. И ще опитам. — Стискам брадичката ѝ. — Ще опитам заради теб, Анастейжа.
„Току-що те заведох да се запознаеш с родителите ми, за бога!“
Неочаквано тя разкопчава предпазния колан и преди да се усетя, се настанява в скута ми.
Какво, по дяволите…
Седя неподвижен, докато ръцете ѝ обхващат главата ми, а устните ѝ намират моите и тя си изпросва целувка преди тъмнината да се е надигнала. Ръцете ми се плъзват по гърба ѝ, докато придържам главата ѝ и отвръщам на страстта ѝ, докато проучвам безкрайно сладката уста и се опитвам да намеря отговори… Неочакваната ѝ проява на обич е обезоръжаваща. Нещо ново. И много объркващо. Мислех, че иска да ме напусне, а сега е в скута ми и ме възбужда отново.
Никога досега… никога… „Не си отивай, Ана“.
— Остани при мен тази вечер. Ако заминеш, няма да те виждам цяла седмица — шепна аз.
— Ще остана — прошепва тя. — И аз също ще се опитам. Ще подпиша договора.
О, мила!
— Направи го след като се върнеш от Джорджия. Помисли си добре, бебчо. — Искам да го направи с желание, не искам да я принуждавам. Част от мен не иска. Разумната ми страна.
— Добре — съгласява се тя и се сгушва до мен.
Тази жена ме върти на малкия си пръст.
Каква ирония, Грей.
Идва ми да се изсмея, защото съм облекчен, щастлив, но я прегръщам и вдишвам прекрасното ѝ ухание, което ми носи спокойствие.
— Не бива да пътуваш без колан — карам ѝ се, макар че не искам да се мести. Тя остава в прегръдката ми, тялото ѝ бавно се отпуска до моето. Тъмнината в мен мълчи доволна и аз съм объркан от противоречивите емоции. Какво искам от нея? Какво точно?
Не би трябвало да продължаваме по този начин, но ми е приятно, когато тя е в прегръдките ми. Целувам я по косата, отпускам се назад и се наслаждавам на пътуването към Сиатъл.
Тейлър спира пред входа на Ескала.
— Стигнахме у дома — прошепвам аз. Не искам да я пусна, но въпреки това я повдигам и я оставям на седалката. Тейлър ѝ отваря вратата и тя тръгва с мен към входа.
Потръпва.
— Защо нямаш сако? — питам аз, свалям моето и загръщам раменете ѝ.
— Оставих го в новата си кола — прозява се тя.
— Уморена ли сте, госпожице Стийл?
— Да, господин Грей. Днес тялото и душата ми бяха обладани по начини, които изобщо не бях подозирала, че съществуват.
— Е, мога да те пообладая още малко. — „Ако ми излезе късметът“.
Докато се качваме към пентхауса, тя се обляга на стената на асансьора. Под сакото ми изглежда слаба, дребна и сексапилна. Ако не беше с бельо, щях да я обладая още тук… Вдигам ръка и освобождавам устната ѝ от зъбите ѝ.
— Един ден ще те изчукам в този асансьор, но сега си уморена и предлагам да си лягаме.
Навеждам се и нежно стискам долната ѝ устна между зъбите си. Тя си поема рязко дъх и прави същото с горната ми устна.
Усещам напрежението в слабините си.
Искам да я заведа в леглото и да потъна в нея. След разговора в колата просто искам да съм сигурен, че е моя. Когато слизаме от асансьора ѝ предлагам напитка, но тя отказва.
— Добре. Да си лягаме.
Тя ме поглежда изненадано.
— Ще се задоволиш с обикновената стара ванила?
— Няма нищо обикновено, нито пък старо във ванилата. Всъщност я намирам за доста интересна на… вкус.
— Откога?
— От миналата събота. Защо? Да не би да си се надявала на нещо по-екзотично?
— О, не, мисля, че денят като цяло беше дори прекалено екзотичен.
— Сигурна ли си? Тук се стараем да задоволим всякакви вкусове и предпочитания. Имаме поне трийсет и един вида аромати и вкусове. — Поглеждам я похотливо.
— Забелязала съм. — Тя извива едната си вежда.
— Хайде, Анастейжа, утре имаш важен ден. Колкото по-скоро си в леглото, толкова по-скоро ще бъдеш изчукана и толкова по-рано ще заспиш.
— Господин Грей, вие безспорно сте непоправим романтик.
— Госпожице Стийл, имате голяма уста. Може да се наложи да я запуша по някакъв начин. Хайде.
Да, хрумва ми един начин.
Затварям вратата на стаята си и се чувствам по-лек, отколкото в колата. Тя все още е тук.
— Вдигни ръцете — нареждам и тя изпълнява. Стискам подгъва на роклята и с едно рязко движение я изтеглям нагоре и разкривам скритата отдолу жена.
— Воала, дами и господа! — Аз съм магьосник. Ана се киска и ми ръкопляска. Покланям се, наслаждавам се на играта преди да сложа роклята на стола.