Тя преплита пръсти с моите и аз отварям очи и поглеждам съненото ѝ доволно лице.
— Това беше много, много хубаво — прошепвам и я целувам бавно и нежно.
Тя ме награждава със сънена усмивка. Ставам, завивам я, взимам си пижамата, отивам в банята и смъквам презерватива. Обувам си долните гащи и намирам крема от арника.
Когато се връщам в леглото, Ана ми отправя доволна усмивка.
— Обърни се — нареждам и за момент ми се струва, че тя ще направи физиономия, ще извърти очи, но тя послушно се обръща. — Задникът ти има прекрасен цвят — отбелязвам, доволен от резултата. Изстисквам малко крем в дланта си и бавно го втривам в дупето ѝ.
— Изплюй камъчето, Грей — прозява се тя.
— Госпожице Стийл, определено имате дарба да разваляте повечето хубави моменти.
— Имахме сделка — настоява тя.
— Как се чувстваш?
— Изиграна и измамена.
С дълбока въздишка оставям крема от арника на нощното шкафче, мушвам се в леглото и я придърпвам към мен. Целувам я по ухото.
— Жената, която ме е родила, беше проститутка и наркоманка. Чукаше се, за да си набавя крек. Сега заспивай.
Тя се напряга в ръцете ми.
Аз притихвам. Не искам съжалението ѝ.
— Беше?
— Мъртва е.
— Кога е станало?
— Почина, когато бях на четири. Смътно си я спомням. Карик ми е разказвал някои подробности. Но помня някои неща. Сега наистина те моля да заспиваш.
След малко тя се отпуска до мен.
— Лека нощ, Крисчън.
Гласът ѝ е сънен.
— Лека нощ, Ана.
Целувам я още веднъж, вдъхвам успокояващия ѝ аромат и се опитвам да пропъдя спомените.
— Недей да късаш ябълките и да ги хвърляш, тъпако!
— Разкарай се, простак с простак!
Елиът откъсва една ябълка, отхапва, замеря ме с нея и ме дразни:
— Въшка!
Не! Не ме наричай така.
Хвърлям се върху него. Удрям го с юмруци в лицето.
— Ти си прасе! Това е храна. Защо я съсипваш? Дядо ги продава. Ти си прасе. Прасе. Прасе.
— Елиът! Крисчън!
Татко ме изтегля от Елиът, който се е свил на земята.
— Какво правите?
— Той е луд!
— Елиът!
— Той съсипва ябълките. — В гърдите ми нахлува гняв, качва се до гърлото. Струва ми се, че ще избухна. — Отхапва, а след това ги захвърля. Хвърля ги по мен.
— Вярно ли е, Елиът?
Елиът се изчервява под тежкия поглед на татко.
— Ела с мен. Крисчън, събери ябълките. Ще помогнеш на мама да направи пай.
Когато се събуждам, тя спи. Носът ми е забоден в ароматната коса, прегърнал съм я. Сънувал съм как обикалям ябълковата градина на дядо заедно с Елиът в онези щастливи гневни дни.
Почти седем е — поредното успиване с госпожица Стийл. Странно е да се събудя до нея, но в добрия смисъл. Замислям се дали да не я събудя за сутрешно чукане; тялото ми го желае, но тя спи дълбоко и може да е протъркана. Ще я оставя да спи. Ставам от леглото, като внимавам да не я събудя, събирам дрехите от пода и отивам в хола.
— Добро утро, господин Грей. — Госпожа Джоунс е заета в кухнята.
— Добро утро, Гейл. — Протягам се и поглеждам през прозореца към яркото утро.
— За пране ли са? — пита тя.
— Да. Тези са на Анастейжа.
— Искате ли да ги изпера и изгладя?
— Имаш ли време?
— Ще ги сложа на бърза програма.
— Чудесно, благодаря ти. — Подавам ѝ дрехите на Ана. — Как е сестра ти?
— Много добре, благодаря. Децата растат — момчетата стават големи диваци.
— Знам.
Тя се усмихва и ми предлага кафе.
— Благодаря. Ще съм в кабинета. — Докато ме наблюдава, усмивката ѝ става от приятна изпълнена с разбиране… по един женски, таен начин. След това излиза забързано от кухнята и аз решавам, че се е отправила към пералното помещение.
Какъв ѝ е проблемът?
Добре, това е първият понеделник — пръв път — от четири години, откакто работи за мен, и жена спи в леглото ми. Не е кой знае какво. Закуска за двама, госпожо Джоунс. Нали ще се справите?
Клатя глава и влизам в кабинета, за да започна работа. Ще се къпя по-късно… може би с Ана.
Проверявам имейлите и изпращам един на Андреа и Рос, за да им кажа, че ще отида следобеда, сутринта ще отсъствам. След това поглеждам последното, което ми е изпратил Барни.
Гейл чука на вратата и ми донася втора чаша кафе, съобщава ми, че вече е осем и петнайсет.
Толкова ли е късно?
— Тази сутрин няма да ходя в офиса.
— Тейлър питаше.
— Ще отида следобед.
— Ще му кажа. Закачила съм дрехите на госпожица Стийл в дрешника ви.