— Част от услугата — подхвърлям иронично. — Освен това мога да те целувам през целия път до долу. — Прегръщам я и правя точно това, наслаждавам се на вкуса ѝ и се сбогувам, както си му е редът.
И двамата сме възбудени и задъхани, когато вратата се отваря към гаражите. Отвеждам я към колата и отварям вратата, без да обръщам внимание на желанието си.
— Довиждане засега, господине — прошепва тя и ме целува още веднъж.
— Карай внимателно, Анастейжа. И приятно пътуване. — Затварям вратата, отстъпвам и оставам да гледам след нея. След това се качвам горе.
Чукам на вратата на Тейлър и му съобщавам, че след десет минути ще съм готов да тръгнем към офиса.
— Ще ви чакам в колата, господине.
От колата звъня на Уелч.
— Да, господин Грей?
— Уелч. Анастейжа Стийл ще си купи самолетен билет днес, заминава от Сиатъл за Савана. Искам да знам с кой полет ще пътува.
— Има ли предпочитания към някоя авиокомпания?
— Не знам.
— Ще направя всичко възможно.
Затварям. Хитрият ми план си идва на мястото.
— Господин Грей! — сепва се Андреа, когато се появявам няколко часа по-рано. Иска ми се да ѝ кажа, че работя тук, но решавам да се държа прилично.
— Реших да ви изненадам.
— Искате ли кафе? — чурулика тя.
— Да, благодаря.
— С мляко или без?
Браво на момичето.
— С мляко, затоплено.
— Добре, господин Грей.
— Свържи се с Каролайн Актън. Искам да говоря с нея веднага.
— Разбира се.
— И ми уреди среща с Флин, за следващата седмица. — Тя кима и се залавя за работа. Щом сядам на бюрото си, веднага включвам компютъра.
Първият имейл в инбокса ми е от Елена.
Подател: Елена Линкълн
Относно: Уикенда
Дата: 30 май 2011, 10:15
До: Крисчън Грей
Крисчън, какво става?
Майка ти ми каза, че си завел млада дама на вечеря у вас.
Много ме заинтригува. Изобщо не е в твой стил.
Да не би да си намерил нова подчинена?
Обади ми се.
Х
Елена Линкълн
Есклава
За красотата, която е в теб™
Само това ми липсва. Затварям имейла ѝ и решавам, че поне за момента ще го игнорирам. Оливия чука на вратата и влиза с кафето. В същия момент Андреа звънва и казва:
— Свързвам ви с Уелч и съм оставила съобщение на госпожица Актън.
— Добре, свържи ме.
Оливия оставя латето на бюрото и излиза смутено. Старая се да не ѝ обръщам внимание.
— Да, Уелч?
— Засега не е купила самолетен билет, господин Грей. Но следя продажбите и ще ви информирам своевременно.
— Благодаря.
Той затваря. Отпивам глътка кафе и звъня на Рос.
Точно преди обяд Андреа ме свързва с Каролайн Актън.
— Господин Грей, истинско удоволствие е да се чуя с вас. С какво да ви услужа?
— Здравейте, госпожице Актън. Искам обикновеното.
— Цял гардероб ли? Имате ли предпочитания към цветовата гама?
— Зелено и синьо. Може би сребърно, за официален случай. — Сещам се за вечерята на търговската камара. — Цветове на скъпоценни камъни.
— Много добър избор — отвръща госпожица Актън с обичайния си ентусиазъм.
— И сатенено и копринено бельо, нощници и пижами. Нещо приказно.
— Добре, господине. Какъв ще бъде бюджетът?
— Без ограничения. Проверете всичко. Искам най-доброто.
— И обувки ли?
— Да, разбира се.
— Размер?
— Ще ви изпратя имейл. Имам адреса от миналия път.
— Кога да ви ги доставя?
— Този петък.
— Със сигурност ще се справя. Искате ли да видите снимки на дрехите, които избера?
— Да, ако обичате.
— Добре, заемам се.
— Благодаря. — Затварям и Андреа ме свързва с Уелч.
— Да, Уелч?
— Госпожица Стийл ще пътува на DL2610 до Атланта. Полетът е в 22:25 тази вечер.
Записвам си номера на полета и връзката за Савана. Викам Андреа и тя идва с бележника си.
— Андреа, Анастейжа Стийл пътува с тези полети. Ъпгрейдвай я в първа класа, чекирай я и плати, за да влезе в залата за първа класа. Купи и мястото до нея за всички полети, и на отиване, и на връщане. Използвай личната ми кредитна карта.
Изуменият поглед на Андреа ми показва, че според нея напълно съм изгубил ума си, но тя успява да се овладее бързо и взема надрасканите от мен бележки.
— Добре, господин Грей. — Много се старае да се държи професионално, но забелязвам усмивката ѝ.