Бях толкова щастлива, когато каза, че ще опиташ да ми дадеш повече. Може би трябва да помисля и да реша за себе си какво „повече“ е това, което искам. Това е и причината да замина. Когато съм с теб, ти ми вземаш акъла и не мога да мисля.
Викат полета ми. Затварям.
После пак.
Твоя Ана
Тя ме упреква. Отново. Само че ме поразява с откровеността си. Всичко ми се изяснява. Прочитам имейла ѝ още веднъж, след това отново, и всеки път спирам на „Твоя Ана“.
Моята Ана.
Тя иска връзката ни да потръгне.
Иска да е с мен.
„Има надежда, Грей“.
Оставям телефона на нощното шкафче и решавам да потичам, за да проясня мислите си и да помисля над отговора.
Поемам по обичайния си път по Стюарт към Уестлейк Авеню, в ушите ми гърми песен на „Фор Тет“.
Ана ми е дала предостатъчно материал за размисъл.
Да ѝ плащам за секс ли?
Като на курва?
Никога не съм я възприемал по този начин. Самата мисъл ме вбесява. Ама адски ме вбесява. Гневът ми бълбука. Защо си причинява това? Аз съм богат, какво от това? Тя просто трябва да свикне с този факт. Припомням си вчерашния разговор за самолета на ГЕХ. Тя не прие предложението ми.
Поне не ме иска заради парите ми.
А иска ли ме изобщо?
Казва, че я омайвам. Боже, нещо се е объркала. Тя ме е омаяла мен по начин, който никога не съм изпитвал, а се качи на самолета и прелетя цялата страна, за да е далече от мен.
Как, според нея, се чувствам аз?
Права е. Повел съм я по тъмна пътека, която е много по-интимна от която и да било ванила връзка — или поне така ми се струва. Достатъчно е да погледна Елиът и стряскащо небрежния му подход към момичетата, с които излиза, и веднага забелязвам разликата.
А и аз никога не съм я наранявал физически или емоционално — как е възможно да ѝ минава подобна мисъл? Просто искам да пробвам докъде мога да стигна с нея, да видя какво ще направи и какво няма. Ще я наказвам, когато нарушава правилата… да, може и да боли, но не повече, отколкото може да понесе. Може да работим с онова, което тя предпочита. Можем да го даваме съвсем бавно.
Ето я и засечката.
Ако ще прави онова, което искам аз, ще трябва да я окуражавам и да ѝ давам „повече“. Какво ли е това… все още не знам. Заведох я да се запознае с нашите. Това спада към категорията повече. А и не беше чак толкова трудно.
Забавям крачка и обмислям онова, което най-силно ме притеснява в имейла ѝ. Не е страхът ѝ, а че е ужасена от дълбочината на чувствата, които изпитва към мен.
Какво означава това?
Непознато чувство се надига в гърдите ми, дробовете ми горят от жажда за въздух. Това ме плаши. Плаши ме толкова много, че се насилвам още и още, така че чувствам единствено болка от изтощение в краката и гърдите и студената пот, която се стича по гърба ми.
„Да, не се занимавай с този въпрос, Грей.
Запази контрола“.
Когато се връщам в апартамента, вземам бърз душ и се бръсна, след това се обличам. Гейл е в кухнята.
— Добро утро, господин Грей. Искате ли кафе?
— Да, благодаря — отвръщам, без да спирам.
Сядам на бюрото в кабинета си и включвам компютъра, за да напиша отговор на Ана.
От: Крисчън Грей
Относно: Най-накрая!
Дата: 31 май 2011, 07:30
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Учудвам се, че всеки път, когато си далеч, започваш да комуникираш открито и честно с мен.
И се дразня, че не го правиш, когато сме заедно.
Да, богат съм. Добре е да свикнеш с това. Защо да не харча пари за теб? Та аз казах на баща ти, че съм ти гадже, по дяволите! Мъжете не правят ли това за момичетата си? Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже.
Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения. Не зная какво да кажа или да направя, за да премахна тези съмнения. Искам да имаш най-доброто от всичко. Работя изключително много и смятам, че мога да харча парите си така, както намеря за добре. Мога да купя всичко, което пожелаеш. И искам да го направя. Наричай го ако щеш неправилна инвестиция, прахосничество, каквото искаш име му сложи. Или пък, ако искаш, се опитай да проумееш простичката истина, че никога не съм, не бих и няма да мисля за теб по начина, по който се описваш и се възприемаш. Ти си умна и красива млада жена, а имаш толкова много проблеми заради ниското си самочувствие, че почвам да си мисля дали да не ти запиша час при доктор Флин.