— По-късно може да се видя с човека от комисията на Савана — добавям в опит да замажа положението.
— Както кажеш. Крисчън. Има още няколко неща, за които трябва да говоря с теб. Пратката е пристигнала в Ротердам. Продължаваме ли?
— Да. Продължаваме. Обещал съм на „Енд Глобал Хънгър“. Трябва да приключим преди да се срещна отново с комитета.
— Добре. Нещо друго по въпроса за закупуването на издателство?
— Все още не съм решил.
— Според мен СИП има потенциал.
— Да. Може би. Трябва да помисля още малко.
— Имам среща с Марко, за да поговорим за положението с Лукас Удс.
— Добре, кажи ми как върви. Обади ми се по-късно.
— Добре. Чао засега.
Избягвам неизбежното. Знам, че е така. След това си казвам, че е най-добре да се оправя с госпожица Стийл — по имейла или по телефона, все още не съм решил как — на пълен стомах, затова си поръчвам вечеря. Докато чакам, получавам есемес от Андреа, в който ми съобщава, че няма да има среща на по питие тази вечер. Няма проблем. И без това ще се срещна с хората утре сутринта, стига да не летя с Ана.
Тейлър се обажда преди да дойдат от румсървиса.
— Господин Грей.
— Тейлър, настани ли се?
— Да, господине. Ще качат багажа ви след минутка.
— Супер.
— Асоциация „Полети Брънзуик“ предлагат безплатен глайдер. Помолих Андреа да им изпрати документите ви за летене. Щом подпишете документите, можете да летите.
— Чудесно.
— Можете да отидете по всяко време след шест сутринта.
— Идеално. Да са готови. Изпрати ми адреса.
— Добре.
На вратата се чука — багажът ми и румсървисът пристигат едновременно. Храната ухае прекрасно: пържени зелени домати, скариди и булгур. Все пак съм в Юга.
Докато се храня, обмислям стратегията с Ана. Мога да отида у майка ѝ утре, за закуска. Ще занеса кифлички. След това ще я заведа да лети. Така май е най-добре. Цял ден не се е свързвала с мен, затова предполагам, че е бясна. Препрочитам последното ѝ съобщение, след като приключвам с вечерята.
Какво има против Елена? Не знае нищичко за връзката ни. Двамата бяхме заедно много отдавна, а сега сме просто приятели. Защо ли се вбесява чак толкова?
Ако не беше Елена, един господ знае какво щеше да се случи с мен.
На вратата се чука. Тейлър е.
— Добър вечер, господине. Харесва ли ви стаята?
— Да, хубава е.
— Нося документите от асоциация „Брънзуик“.
Преглеждам споразумението за наем. Всичко ми се струва наред. Подписвам и му го подавам.
— Ще отида сам. Ще се видим направо там.
— Добре, господине. В шест ще съм там.
— Ще ти кажа, ако нещо се промени.
— Да подредя ли багажа ви, господине?
— Да, благодаря.
Той кима и отнася куфара ми в спалнята.
Неспокоен съм, трябва да преценя какво точно да кажа на Ана. Поглеждам часовника си: девет и двайсет. Оставил съм всичко за прекалено късно. Дали първо да пийна нещо? Оставям Тейлър да оправя багажа и решавам да проверя бара на хотела преди да говоря с Рос отново и да пиша на Ана.
Барът на последния етаж е препълнен, но си намирам място в края на плота и си поръчвам бира. Това е модерно място, с приглушена светлина и приятна атмосфера. Оглеждам бара и избягвам погледите на двете жени до мен… и изведнъж някакво движение привлича вниманието ми: махагонова коса се замята, отразява светлината.
Това е Ана!
Не гледа към мен, седнала е срещу жена, която може да е единствено майка ѝ. Приликата е поразителна.
Каква е скапаната вероятност да се засечем тъкмо тук?
От всички барове… Господи!
Наблюдавам ги като омагьосан. Пият коктейли — „Космополитън“, струва ми се. Майка ѝ е поразителна, същата е като Ана, но вече стара; прилича на жена на четирийсет, с дълга тъмна коса и очи в същия син нюанс като на Ана. Има нещо бохемско в нея… не е от жените, които на мига ще свържа с фръцлите в голфклубовете. Може да се е облякла по този начин, защото е излязла с младата си красива дъщеря.
Невероятно.
„Възползвай се, Грей“.
Вадя телефона от джоба на дънките. Крайно време е да пусна имейл на Ана. Ще стане интересно. Първо ще разбера в какво настроение е… и след това ще наблюдавам.
От: Крисчън Грей
Относно: Компания за вечеря
Дата: 31 май 2011, 21:40
До: Анастейжа Стийл
Да, вечерях с госпожа Робинсън. Тя е просто стара приятелка, Ана.
Очаквам с нетърпение да те видя. Липсваш ми.
Крисчън Грей