Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Майка ѝ ми се струва сериозна, може би е загрижена за дъщеря си или пък просто се опитва да изкопчи някаква информация от нея.
„Пожелавам ви успех, госпожо Адамс“.
Питам се дали не обсъждат мен. Майка ѝ се изправя. Май ще ходи до тоалетната. Ана бръква в чантата си и вади блакберито.
Започва се…
Тя зачита, раменете ѝ се отпускат, пръстите започват да барабанят по масата. След това се прехвърлят върху клавиатурата. Не виждам лицето ѝ, което е много неприятно, но тя май не е много впечатлена от прочетеното. След малко зарязва телефона на масата и ми си струва, че е възмутена.
Това изобщо не е добре.
Майка ѝ се връща и дава знак на един от сервитьорите да донесе нови напитки. Интересно колко ли са изпили досега?
Проверявам си телефона и, както може да се очаква, отговорът е пристигнал.
От: Анастейжа Стийл
Относно: СТАРА КОМПАНИЯ за вечеря
Дата: 31 май 2011, 21:42
До: Крисчън Грей
Тя не е само стара приятелка.
Намерила си е някое друго младо момче?
Май си остарял за нея.
Това ли беше причината да прекрати връзката си с теб?
Какви ги дрънка, по дяволите? Кипвам.
Айзък е почти на трийсет.
Също като мен!
Как смее?
Да не би да е добила кураж от изпития алкохол?
„Крайно време е да се появиш, Грей“.
От: Крисчън Грей
Относно: Внимавай…
Дата: 31 май 2011, 21:45
До: Анастейжа Стийл
Това не е нещо, което мога да дискутирам с имейли.
Колко космополитъна мислиш да изпиеш?
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Тя поглежда телефона и на мига изпъва гръб и се врътва към заведението.
„Време е за шоу, Грей“.
Оставям десетачка на бара и тръгвам към тях.
Погледите ни се срещат. Тя пребледнява от шока, поне така ми се струва, а аз все още не знам как ще ме посрещне или как ще овладея избухването си, ако каже още нещо за Елена.
Тя прибира косата зад ушите си с неуверени пръсти. Сигурен знак, че е нервна.
— Здрасти — изквичава нервно.
— Здравей. — Навеждам се и я целувам по бузата. Тя ухае божествено, но се напряга, когато устните ми докосват кожата ѝ. Прелестна — слънцето е жарнало кожата ѝ. Не носи сутиен. Гърдите ѝ напират под копринения топ, но са скрити от дългата коса.
Само за мен са, нали?
Въпреки че е бясна, се радвам да я видя.
— Крисчън, това е майка ми, Карла.
— Много се радвам да се запозная с вас, госпожо Адамс.
Майка ѝ не откъсва очи от мен.
Преценява ме. „Не обръщай внимание, Грей“.
След пауза, която е доста по-дълга от необходимото, тя казва само:
— Крисчън!
— Какво правиш тук? — пита обвинително Ана.
— Дойдох да те видя, разбира се. И съм отседнал в този хотел.
— Отседнал си тук? — почти изписква тя.
„Да, и аз не мога да повярвам“.
— Е, вчера си пожела да съм тук. — Опитвам се да преценя реакцията ѝ. Досега съм видял нервно наместване на стола и съм чул обвинителен тон и напрегнат глас. Не върви добре. — А ние се стремим да задоволяваме желанията на госпожица Стийл — добавям с надеждата да ѝ пооправя настроението.
— Ще ни направите ли компания за по едно питие, Крисчън? — предлага мило госпожа Адамс и маха на сервитьора.
Имам нужда от нещо по-силно от бира.
— Един джин с тоник — казвам на човека. — „Хендрикс“, ако имате, или „Бомбай Сапфайър“. Краставичка с „Хендрикс“, лайм с „Бомбай“.
— И още два космополитъна, ако обичате — добавя Ана и ме поглежда нервно.
Има право да е нервна. Според мен е изпила предостатъчно.
— Седнете, Крисчън.
— Благодаря, госпожо Адамс.
Изпълнявам послушно и сядам до Ана.
— Значи по една огромна случайност си отседнал в хотела, в който аз по друга огромна случайност пия? — Гласът на Ана е напрегнат.
— Или да го кажем по друг начин. Ти случайно пиеш в хотела, в който аз по случайност съм отседнал. Всъщност току-що приключих с вечерята си, дойдох да пийна нещо и те видях. Тъкмо се бях замислил дълбоко над последния ти имейл, вдигам очи и… — поглеждам я многозначително — ето те и теб. Каква случайност!