Неочаквано изпълнена с решителност, тя се приближава през водата към мен, кожата ѝ прилепва към моята.
— Не ми се сърди, моля те.
— Не ти се сърдя, Анастейжа. Просто не съм свикнал да водя такива разговори и да ме подлагат на такива разпити. Правя го само с Флин и с…
По дяволите!
— С нея? С госпожа Робинсън ли? Говориш за тези неща с нея? — пита тя задъхано и тихо.
— Да.
— За какво говориш с нея?
Обръщам се към нея толкова рязко, че водата се разплисква и прелива на пода.
— Не се отказваш никога, нали? За живота, за вселената, за бизнеса. Анастейжа, с госпожа Робинсън се познаваме от много години. Можем да говорим за всичко.
— За мен? — пита тя.
— Да.
— Защо говориш с нея за мен? — пита тя и се цупи.
— Защото никога не съм срещал момиче като теб, Анастейжа.
— Какво значи това? Момиче, което не задава въпроси и не подписва автоматично договора ти?
Клатя глава.
— Не. Просто имам нужда от съвет.
— И приемаш съвети от Госпожа Педо? — сопва се тя.
— Анастейжа, спри — почти изкрещявам. — Достатъчно. Ще те напердаша! Нямам никакъв сексуален или емоционален интерес към нея. Тя е ценен приятел, мой бизнеспартньор — и толкова. Имали сме нещо, останало е в миналото. И това, което сме имали, е било само за мое добро, макар че прееба брака ѝ. Но връзката ни като такава приключи много отдавна.
Тя изпъва рамене.
— И родителите ти не разбраха нищо?
— Не — ръмжа аз. — Вече ме пита и аз ти отговорих.
Тя ме поглежда уморено и на мен ми се струва, че е наясно, че е стигнала до предела.
— Свърши ли? — питам.
— Засега да.
Слава богу. Не лъжеше, когато ми каза, че има много неща, за които да говорим. Само че сега не говорим за онова, за което аз искам. Трябва да съм наясно с положението. Искам да знам дали уговорката ни има някакъв шанс.
„Не пропускай възможността, Грей“.
— Добре. Сега е мой ред. Така и не отговори на имейла ми.
Тя прибира косата зад ухото си и клати глава.
— Щях да отговоря, но ти се появи.
— И ти се иска да не бях. — Притаявам дъх.
— Не, не е така. Радвам се, че си тук — уверява ме тя.
— Добре. И аз се радвам, че съм тук. Независимо от това, че трябваше да мина през този разпит. И така, след като за теб е допустимо да ме печеш на бавен огън, смяташ ли, че фактът, че съм прелетял цялото това разстояние да те видя, ти осигурява някакъв дипломатически имунитет? Не ми минават такива, госпожице Стийл. Искам да знам истината. Искам да знам как се чувстваш и какво чувстваш.
Тя свива вежди.
— Казах ти, че се радвам, че си тук. Благодаря, че дойде. Оценявам, че си минал цялото това разстояние заради мен — обяснява искрено тя.
— Удоволствието е изцяло мое. — Навеждам се напред, за да я целуна, и тя разцъфва като цвете, предлага и иска още. Отдръпвам се. — Не, мисля, че ми е нужно повече от това, нужни са ми отговорите на някои други мои въпроси преди да правим каквото и да е.
Тя въздиша и отново се напряга.
— Какво искаш да знаеш?
— Като за начало, какво реши за нашето бъдещо споразумение.
Тя нацупва уста, сякаш отговорът ще бъде неприемлив.
Мили боже.
— Не мисля, че мога да приема за много дълъг период. Цял уикенд да бъда нещо, което не съм. — Свежда поглед.
Това не означава „не“. Освен това мисля, че е права.
Стискам брадичката ѝ и вдигам главата ѝ, за да виждам очите ѝ.
— Да, и аз не мисля, че би могла.
— Смееш ли ми се?
— Да, но по добрия начин. — Целувам я отново. — От теб няма да излезе велика подчинена.
Тя остава с отворена уста. Да не би да се прави на обидена? След това избухва в смях, сладък, заразен, и разбирам, че не се сърди.
— Може би нямам добър учител.
— Добре казано, госпожице Стийл.
И аз избухвам в смях.
— Може би. Може би трябва да съм по-строг с теб. — Вглеждам се в нея. — Толкова ли беше зле, когато те наплясках първия път?
— Всъщност не — прошепва тя и се изчервява.
— Не ти се нрави самата идея? — опитвам се да ѝ подскажа.
— Предполагам. Идеята, че изпитваш удоволствие, а не бива.
— Помня, че се чувствах по същия начин в началото. Отнема време да се настроиш психически, че всичко е в главата ти, и да свикнеш да приемаш удоволствието.
Най-сетне водим разговор.
— Винаги може да ползваш някой от кодовете, Анастейжа. Не забравяй това. И ако спазваш правилата, което запълва огромната ми нужда да контролирам нещата, да знам, че ти си в безопасност… тогава бихме могли да намерим начин да продължим напред.