— Ако влезеш за душ, ще искам да дойда с теб и знаем какво ще се случи. Денят ще замине. Хайде.
Тя ме поглежда търпеливо.
— Какво ще правим?
— Изненада е. Казах ти вече.
Тя клати глава и лицето ѝ грейва.
— Добре.
Става от леглото, без да обръща внимание на голотата си, и вижда дрехите си на стола. Доволен съм, че не се държи както обикновено, срамежливо, но сигурно е така, защото е сънена. Навлича моите гащи и ми се усмихва широко.
— Ще те оставя да се облечеш спокойно.
Оставям я на спокойствие и се връщам в хола, сядам на малката маса и си наливам кафе.
Тя пристига след няколко минути.
— Ела да ядеш — нареждам и посочвам стола. Тя ме наблюдава като хипнотизирана, със стъклени очи.
— Анастейжа — прекъсвам съня ѝ в будно състояние. Очите ѝ трепкат и тя се връща от онова място, на което е била сама.
— Ще пия чай. Може ли да си взема кроасан за после? — пита с надежда.
Няма да яде.
— Не ми проваляй деня, Анастейжа.
— Ще ям по-късно, към седем и половина, когато стомахът ми се събуди. Става ли?
— Добре. — Не мога да я карам насила.
Тя изглежда предизвикателна и готова да се инати.
— Иска ми се да можех да ти врътна едни очи сега — признава след миг.
— Щом искаш. Направи го, за да ми развалиш деня напълно.
Тя поглежда към противопожарната пръскачка на тавана.
— Е, един пердах може и да ме събуди — заявява, сякаш обмисля възможността.
Да не би наистина да обмисля подобна възможност? Не става така, Анастейжа!
— От друга страна, не ми се иска да те занимавам с такава тежка физическа работа в тая жега. Климатът изморява достатъчно. — Отправя ми захаросана усмивка.
— Както винаги, успяхте да ме предизвикате, госпожице Стийл — отвръщам провлачено. — Сега си изпий чая!
Тя сяда и глътва няколко глътки.
— Пий, трябва да вървим. — Нямам търпение да тръгнем, защото има доста път.
— Къде отиваме?
— Ще видиш.
„Престани да се хилиш, Грей“.
Тя се цупи недоволно. Госпожица Стийл, както обикновено, е любопитна. Сега е само по камизола и дънки; ще ѝ стане студено, когато излетим.
— Допий си чая — нареждам и отивам в стаята. Бръквам в гардероба и вадя пуловер. Би трябвало да ѝ е достатъчен. Обаждам се да докарат колата отпред.
— Готова съм — казва тя, когато се връщам в хола.
— Ще ти трябва. — Подхвърлям ѝ пуловера и тя ме поглежда учудено.
— Повярвай ми. — Лепвам бърза целувка на устните ѝ. Хващам я за ръка, отварям вратата на апартамента и тръгваме към асансьора. Там е застанал служител — Брайън, както пише на баджа му — и ни чака.
— Добро утро — поздравява ведро, докато вратите се отварят. Поглеждам Ана и се подсмихвам.
Тази сутрин няма да има изненади в асансьора.
Тя прикрива усмивката си и забожда поглед в пода, изчервява се. Много добре знае какво ми се върти в главата. Когато излизаме, Брайън ни пожелава приятен ден.
Ана извива вежда, впечатлена от лъснатия мустанг GT500. Да, приятно е да го караш, нищо че е най-обикновен мустанг.
— Знаеш ли, понякога е страхотно да съм обратно в кожата си — шегувам се и с любезен поклон ѝ отварям вратата.
— Къде отиваме?
— Ще видиш. — Сядам зад волана и потегляме. На светофара бързо въвеждам адреса на летището в джипиеса. Той ни насочва към магистрала 95. Включвам айпода си през волана и в колата се разнася невероятна мелодия.
— Какво е това?
— „Травиата“. Опера от Верди.
— О, да, вярно. Какво всъщност означава?
Поглеждам я многозначително.
— Буквално преведено означава „пропаднала жена“. Либретото е по „Дамата с камелиите“.
— Знам. Чела съм я.
— Че как иначе.
— Прокълнатата куртизанка — казва тя, гласът ѝ е наситен с меланхолия. — Доста тъжна история.
— Потискаща, наистина. — Не мога да позволя подобно нещо, госпожице Стийл, особено когато съм в толкова добро настроение. — Искаш ли ти да избереш музика? Това е на айпода ми.
Докосвам навигационния екран и извиквам на него плейлиста.
— Избери каквото ти се слуша — предлагам и се питам дали ще си хареса нещо. Тя прехвърля списъка, много съсредоточена. Избира нещо и Верди е сменен от тежък ритъм и Бритни Спиърс.
— Токсично, а? — отбелязвам кисело.
Да не би да се опитва да ми каже нещо?
За мен ли става въпрос?
— Не те разбирам — отвръща тя невинно.
Госпожица Стийл обича да играе игрички.
Така да бъде.
Намалявам малко музиката. Малко рано е за този ремикс и за намеци.
— Господине, подчинената смирено моли за айпода на господаря.