— И мога да спя в твоето легло? С теб?
— Това ли искаш?
— Да.
— Съгласен съм. Освен това се оказа, че спя доста добре, когато си в леглото ми. Нямах представа, че мога.
— Страхувах се, че ще ме изоставиш, ако не се съглася на всичко — признава тя и пребледнява.
— Никъде няма да отида, Анастейжа. Освен това… — Как е възможно да ѝ минават подобни неща през главата? Трябва да ѝ вдъхна кураж. — В момента следваме твоя съвет, твоето определение: компромис. Написа го в имейла. И засега за мен всичко върви добре.
— Щастлива съм, че искаш… повече.
— Знам — отвръщам топло.
— Как можеш да знаеш?
— Повярвай ми. Знам. — „Сама ми каза, докато спеше“.
Сервитьорката се връща със закуската и аз наблюдавам как Ана яде лакомо. Струва ми се, че „повече“ е добро решение.
— Ужасно е вкусно — обажда се тя.
— Радвам се, че си гладна.
— Сигурно е от упражненията снощи и вълненията тази сутрин.
— Беше вълнуващо, нали?
— Беше страхотно, господин Грей — отвръща тя, лапва последната хапка палачинка и добавя: — Мога ли да те почерпя поне веднъж?
— Не те разбирам.
— Да платя закуската.
Изсумтявам.
— Не става.
— Моля те! Наистина искам.
— Искаш да убиеш всичко мъжко в мен ли? — Извивам предупредително вежди.
— Това е може би единственото място, където мога да си позволя да платя.
— Анастейжа, оценявам жеста ти, но не.
Тя свива раздразнено устни, когато карам червенокосата да ни донесе сметката.
— Не ми се цупи! — предупреждавам я и си поглеждам часовника: осем и половина. Срещата ми с комисията е в единайсет и петнайсет, така че, за съжаление, трябва да се връщаме в града. Замислям се дали да не отложа срещата, защото ми се иска да прекарам деня с Ана, но това ще е прекалено. Търча след това момиче, вместо да се съсредоточа върху бизнеса си.
„Мисли за приоритетите си, Грей“.
Стискам ръката ѝ и тръгваме към колата като съвсем обикновена двойка. Тя се е омотала в пуловера ми, изглежда небрежно, спокойна, красива — и най-важното е, че е с мен. Трима мъже, отправили се към заведението, я оглеждат; тя дори не ги забелязва, дори когато я прегръщам, за да им покажа, че е само моя. Ана наистина няма представа колко е прекрасна. Отварям ѝ вратата на колата и тя ми се усмихва слънчево.
Ами ако свикна с всичко това?
Програмирам в джипиеса адреса на майка ѝ и се отправяме на север по магистрала 95 и слушаме „Фу Файтърс“. Ана потропва с крак в такт с музиката. Ето такава музика обича — типичен американски рок. Трафикът на магистралата е станал по-натоварен, хората са се отправили към града. Пет пари не давам: приятно ми е, че съм тук, с нея, че сме заедно. Държа ръката ѝ, докосвам коляното ѝ, наблюдавам усмивката ѝ. Тя ми разказва за предишните си гостувания в Савана; не понася жегата, също като мен, но очите ѝ заблестяват, когато говори за майка си. Тази вечер ще ми е много интересно да видя как се държи с майка си и пастрока си.
Спирам пред дома на майка ѝ с огромно съжаление. Иска ми се да се мотаем заедно целия ден; последните дванайсет часа бяха… приятни.
„Повече от приятни, Грей. Бяха направо върхът“.
— Искаш ли да влезеш? — кани ме тя.
— Трябва да поработя, Анастейжа. Но ще дойда довечера. В колко часа?
Тя предлага седем, след това вдига очи към мен и аз виждам в тях светлина и радост.
— Благодаря за… повечето.
— Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа. — Навеждам се и я целувам, вдъхвам сладкия ѝ аромат.
— Значи до довечера.
— Да, до довечера — прошепвам.
Тя слиза от автомобила, все още облечена в пуловера ми, и ми маха за довиждане. Отправям се към хотела, малко по-празен след като тя не е с мен.
От стаята се обаждам на Тейлър.
— Господин Грей?
— Благодаря ти, че организира всичко.
— За мен беше удоволствие, господине.
Струва ми се изненадан.
— В десет и четирийсет и пет ще съм готов за срещата.
— Ще ви чакам с джипа отвън.
— Благодаря.
Свалям дънките и обличам костюм, но оставям любимата си вратовръзка до лаптопа, докато поръчвам кафе от румсървиса.
Преглеждам имейлите, пия кафе и се замислям дали да не позвъня на Рос; само че за нея е твърде рано. Прочитам изпратеното от Бил: Савана е подходящо място за строеж на завод. Проверявам инбокса и забелязвам нов мейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Пляскане с криле срещу пляскане по дупе
Дата: 2 юни 2011, 10:20