Потръпвам.
Излизам от болницата, оставам неподвижен за момент и оставям дъждът да отмие спомена — следобедът е наситен с предостатъчно стрес. Тейлър спира джипа пред мен.
— Карай у дома — нареждам и се качвам бързо. След като си закопчавам колана, звъня на Уелч.
— Да, господин Грей?
— Уелч, имам проблем. Трябва да намериш Лейла Рийд, моминско име Уилямс.
Гейл е бледа и притихнала, наблюдава ме загрижено.
— Няма ли да си доядете, господине?
Клатя глава.
— Хубава ли беше храната?
— Да, разбира се. — Отправям ѝ нещо като усмивка. — След днешните събития не съм гладен. Ти държиш ли се?
— Добре съм, господин Грей. Беше ужасен шок. Просто искам да се занимавам с нещо.
— Ясно. Благодаря ти, че приготви вечеря. Ако си припомниш нещо, веднага ми кажи.
— Разбира се. Само че, както вече ви казах, тя искаше да разговаря единствено с вас.
Защо? Какво е искала да направя?
— Благодаря ви, че не сте повикали полиция.
— Това момиче няма нужда от полиция. Има нужда от помощ.
— Така си е. Ще ми се да знам къде се намира.
— Вие ще я откриете — заявява тя тихо и уверено, с което ме изненадва.
— Имаш ли нужда от нещо? — питам.
— Не, господин Грей. Добре съм.
Тя вдига чинията с недоядената ми вечеря и я отнася на мивката.
Новините на Уелч за Лейла са неудовлетворителни. Следата е изстинала. Не била в болницата, а там все още се питали как е успяла да избяга. Малка частица от мен признава, че тя винаги е била изобретателна. Кое обаче я е направило толкова нещастна? Отпускам глава в ръцете си. Какъв ден — от страхотен до нелеп. Летях с Ана, а сега трябва да се оправям с тази каша. Тейлър няма представа как Лейла е успяла да влезе в апартамента, Гейл също не знае. Очевидно е влязла в кухнята и е попитала къде съм. Когато Гейл казала, че ме няма, тя извикала: „Него го няма“, след това си прерязала китката с макетен нож. За щастие разрезът не бил дълбок.
Поглеждам Гейл, която почиства кухнята. Вледенявам се. Лейла е можела да я нарани. Може би целта ѝ е била да нарани мен. Въпросът е защо? Стискам очи и се опитвам да си припомня нещо от последната ни кореспонденция и да разбера защо е излязла от релсите. Въздишам с недоумение, нещастно, и отивам в кабинета си.
Сядам и в същия момент телефонът ми избръмчава. Получил съм есемес.
Ана ли е?
Оказва се Елиът.
●3драсти, надувко.
Да ударим един билярд?●
Това означава Елиът да дойде тук и да ми изпие бирата. Честно казано, изобщо не съм в настроение.
● Работя.
Следващата седмица?●
●Дадено. Преди да се разложа на плажа.
Ще те скапя. Чао.●
Хвърлям телефона на бюрото и се навеждам над досието на Лейла, търся нещо, което може да ми даде идея къде е. Откривам адреса и телефона на родителите ѝ, но няма нищо за съпруга ѝ. Той къде е? Защо не е с него?
Не искам да звъня на родителите ѝ и да ги стряскам. Обаждам се на Уелч и му давам номера им; той ще разбере дали тя се е свързвала с тях.
Когато включвам компютъра, се оказва, че имам имейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Пристигна ли?
Дата: 2 юни 2011, 22:32
До: Крисчън Грей
Сър,
Моля да ме уведомите дали сте пристигнали благополучно. Започвам да се тревожа.
Мисля за теб.
Твоя Ана х
Докато се усетя, пръстът ми притиска малката целувчица, която ми е изпратила.
„Не се лигави, Грей, не се разкисвай. Стегни се“.
От: Крисчън Грей
Относно: Съжалявам
Дата: 2 юни 2011, 19:36
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл,
Пристигнах и съм добре. Моля, приемете извиненията ми, че не Ви уведомих веднага. Не бих желал да съм причина за тревогата Ви. Толкова е хубаво да знам, че на някой му пука за мен.
Мисля за теб и както винаги с нетърпение очаквам да те видя утре.
Крисчън Грей