— Стой мирна — командвам и я целувам по дупето, нежно пощипвам и двете бузи. — Сега легни. По гръб. — Удрям я веднъж и тя подскача, стряска се и бързо се качва на леглото. Ляга с лице към мен, не откъсва поглед от моя, грее в очакване и малко страх. Поне така ми се струва. — Ръцете над главата!
Тя изпълнява послушно. Вземам слушалките и превръзката за очи, айпода и дистанционното от скрина. Сядам на леглото до нея и ѝ показвам айпода с трансмитера. Тя мести поглед от лицето ми към устройствата и след това отново ме поглежда.
— Това е трансмитер и предава музиката, която върви на айпода, чрез уредбата в стаята.
След като вижда всичко, слагам слушалките на ушите ѝ и поставям айпода на възглавницата.
— Вдигни си главата!
Тя се подчинява и аз ѝ слагам превръзката. Ставам, хващам лявата ѝ ръка и я оковавам към горния ъгъл на леглото. Плъзвам пръсти по протегнатата ѝ ръка и тя започва да се гърчи. Докато заобикалям бавно леглото, главата ѝ следва звука на стъпките ми; повтарям същото и с дясната ръка и закопчавам китката.
Дишането на Ана се променя, става накъсано, бързо, устните ѝ са отворени. Гърдите ѝ поруменяват, тя продължава да се намества и повдига ханша си в очакване.
Супер.
Сграбчвам глезените ѝ.
— Повдигни глава! — нареждам.
Тя изпълнява веднага и аз я смъквам на леглото, така че ръцете ѝ да се изпънат.
Тя стене тихо и отново повдига ханша си.
Връзвам и двата глезена, така че да лежи разкрачена пред мен. Отстъпвам крачка, за да се полюбувам на гледката.
Никога досега не е изглеждала толкова съблазнителна.
Сега вече напълно зависи от милостта ми. Тази мисъл е завладяваща и аз оставам още малко да се порадвам на благородството и куража ѝ.
Отдръпвам се от този вълшебен образ и вземам от скрина ръкавиците от заешка кожа. Преди да си ги сложа, включвам музиката с дистанционното; чува се тихо съскане, след това започва мотет в четирийсет части; ангелският глас на певеца зазвучава в стаята и гали апетитната госпожица Стийл.
Тя притихва, слуша.
Аз заобикалям леглото и я изпивам с поглед.
Протягам ръка и галя врата ѝ с ръкавицата. Тя си поема рязко въздух и подръпва белезниците, но нито вика, нито иска да спра. Бавно прокарвам ръка по гърлото ѝ, по гърдите, наслаждавам се на ограничените ѝ движения. Обхващам гърдите ѝ, нежно подръпвам всяко зърно и стонът ѝ ме кара да се насоча надолу. Много бавно проучвам тялото ѝ — корема, бедрата, спускам се надолу по краката. Музиката набира ритъм, нови гласове се включват в хора и подчертават всяко мое движение. Наблюдавам устата ѝ, за да съм сигурен как се чувства: тя отваря уста от удоволствие, хапе устни. Когато ръката ми спира между краката ѝ, стиска дупе и се изтласква към пръстите ми.
Въпреки че обикновено предпочитам подчинените да не мърдат, движенията ѝ ми доставят удоволствие.
Госпожица Стийл се наслаждава. Иска още.
Докосвам отново гърдите ѝ и зърната ѝ се втвърдяват при допира на ръкавицата.
Точно така!
След като кожата ѝ е вече събудена, свалям ръкавицата и грабвам камшика. Много внимателно прокарвам вързаните на възелчета краища по кожата ѝ, следвам същия път — гръдната кост, гърдите, корема, срамните косми, спускам се надолу по краката. Нови хористи се включват в мотета, когато вдигам камшика и первам корема ѝ. Тя вика — според мен от изненада, — но не казва ключовата дума. Давам ѝ няколко секунди, за да поеме усещането, след това я первам отново — този път по-силно.
Тя тегли белезниците и вика отново, приглушено, но и този път не произнася кодовата дума. Замахвам по гърдите ѝ и тя отмята глава, издава беззвучен вик, устата ѝ се отпуска, докато се гърчи върху червения сатен.
Все още не съм чул думата. Откачалката в Ана набира скорост.
Замаян съм от удоволствие, докато удрям тялото ѝ и наблюдавам как кожата ѝ пламва по-силно при всяко перване. Когато хористите замлъкват, задържам ръката си неподвижно.
Господи! Тя изглежда зашеметяващо.
Започвам отново. Музиката стига до кресчендо и всички гласове пеят заедно; перкам я отново и отново и тя се гърчи след всеки удар.
Когато зазвучава и последната нота, спирам и пускам камшика на пода. Останал съм без дъх, дишам тежко от желание и нужда.
Тя лежи на леглото, безпомощна е, кожата ѝ е порозовяла. И диша тежко също като мен.
О, бебчо!
Качвам се на леглото между краката ѝ и пролазвам над нея, задържам се над нея. Музиката започва отново. Самотен глас пее ангелска мелодия и аз следвам вече познатия ритъм като с ръкавицата и камшика, но този път с уста, целувам и засмуквам всеки сантиметър от кожата ѝ. Дразня зърната, докато те заблестяват от слюнката ми и щръкват. Тя се гърчи, доколкото позволяват белезниците, и стене под мен. Вкусвам я. Благоговея пред нея. Спускам се надолу, през космите до сладкия оголен клитор, който моли да го докосна с език. Лижа го, вдишвам мириса ѝ, опивам се от реакциите ѝ, докато не я усещам, че потръпва под мен.