А, не. Все още не. Ще почакаш.
Спирам и тя сумти недоволно.
Коленича между краката ѝ и разкопчавам дънките. Членът ми стърчи. Навеждам се и нежно откопчавам кожените белезници от лявата страна. Тя ме обгръща в дългокрака прегръдка, докато освобождавам другия ѝ крак. След като е свободна, масажирам глезените, за да върна живота в тях, започвам от прасците и стигам до бедрата. Тя се мята под мен, вдига бедра в съвършен ритъм с тюдорския мотет, докато палците ми пълзят по меката вътрешна страна на бедрата ѝ. Кожата ѝ е на капчици от възбуда.
Потискам стона си, сграбчвам бедрата ѝ, вдигам я от леглото и с едно бързо рязко движение потъвам в нея.
Тя е хлъзгава и гореща и мокра и тялото ѝ пулсира около мен. На ръба е.
Не. Още е прекалено рано.
Спирам, изправям се над нея и вътре в нея, потта избива на капки по челото ми.
— Моля те — скимти тя и аз я стискам по-здраво, за да я накарам да спре да се движи и да ме остави да се потопя в нея. Затварям очи, за да не я виждам просната под мен в цялата си прелест, и се съсредоточавам върху музиката; отново успявам да контролирам нещата, движа се бавно. Напрежението в музиката расте и аз забързвам, за да следвам силата и ритъма на музиката, наслаждавам се на всеки стегнат сантиметър от нея.
Тя свива ръце в юмруци, извива глава назад и стене.
— Точно така.
— Моля те — умолява ме тя през стиснати зъби.
„Чувам те, бебчо“.
Подпирам се на лакти и следвам ритъма, забивам се в нея, предавам се и на нея, и на музиката.
Сладката ми смела Ана!
По гърба ми се стича пот.
Хайде, бебчо!
Моля те!
Най-сетне тя избухва около мен, крещи и ме тласка към зашеметяващ, изтощителен оргазъм, в който се самозабравям. Отпускам се върху нея и светът ми се променя, пренарежда се и оставя онова непознато чувство да кипи в гърдите ми, да ме поглъща.
Тръскам глава, опитвам се да прогоня зловещото, обсебващо чувство. Посягам към дистанционното и изключвам музиката.
Наситих се на Талис.
Музиката определено е допринесла за това почти религиозно преживяване. Мръщя се, опитвам се безуспешно да овладея чувствата си. Измъквам се от Ана и я освобождавам от кожените белезници.
Тя въздиша и мърда пръсти, а аз нежно свалям превръзката и слушалките.
Огромните ѝ сини очи мигат към мен.
— Здрасти — шепна.
— Здравей — отвръща тя игриво и същевременно срамежливо. Откликът ѝ ме радва, навеждам се и лепвам нежна целувка върху устните ѝ.
— Браво на теб. — Гласът ми е наситен с гордост.
Тя се справи! Тя понесе всичко! Понесе го!
— Обърни се.
Очите ѝ се ококорват уплашено.
— Просто ще ти разтрия раменете.
— А, добре.
Тя се превърта и се отпуска на леглото със затворени очи. Възсядам я и масажирам раменете ѝ.
Приятно мъркане долита откъм гърлото ѝ.
— Каква е тази музика? — пита изтощено.
— Spem in Alium. Мотет от Томас Талис.
— Беше… величествено.
— Винаги съм искал да чукам на това изпълнение.
— Още нещо, което правите за първи път, господин Грей?
Ухилвам се.
— Така е, госпожице Стийл.
— Е, и аз за първи път се чукам на фона на това изпълнение — отбелязва сънено тя.
— Хм… доста нови неща си подаряваме един на друг.
— Какво казах в съня си, Крис… опа… Сър?
Пак ли? „Не я мъчи повече, Грей“.
— Каза доста неща, Анастейжа. Говореше за клетки и ягоди… че искаш повече… че ти липсвам.
— Това ли е всичко? — пита тя с облекчение.
Защо облекчение?
Изтягам се до нея, за да виждам лицето ѝ.
— А ти какво мислеше, че си казала?
Тя отваря очи за миг и ги затваря бързо.
— Мислех, че съм казала, че си грозен, надут и не струваш нищо в кревата.
Едното синьо око се отваря и тя ме наблюдава предпазливо.
„А-ха, лъжеш!“
— Е, да, всъщност аз съм точно това — всяко едно от гореизброените. И сериозно ме заинтригувахте. Какво криете от мен, госпожице Стийл?
— Нищо не крия.
— Анастейжа, изобщо не умееш да лъжеш.
— Мисля, че част от намеренията ти са да ме накараш да се смея след секс, но не го правиш добре.