Мръщи се.
— Ако има доброволки, защо тогава аз съм тук?
— Защото искам да правя това с теб. Много искам. — Представям си я вързана в различни пози в тази стая и образите превземат въображението ми; на кръста, на леглото, на пейката…
— О! — прошепва тя и пристъпва към пейката. Очите ми са привлечени към любопитните ѝ пръсти, които галят кожата. Докосването ѝ е изпълнено с любопитство, бавно, чувствено — тя изобщо има ли представа?
— Садист ли си?
— Доминант съм — отвръщам бързо, с надеждата разговорът да продължи.
— Какво означава това? — пита тя шокирано, поне така ми се струва.
— Означава, че искам ти по своя воля да ми се подчиниш, във всяко отношение.
— Защо да го правя?
— За да ми доставиш удоволствие — шепна аз. „Имам нужда да го направиш“. — По-простичко казано, искам да искаш да ме задоволиш.
— Как мога да го направя?
— Имам правила и искам ти да се съобразяваш с тях. Те са за твое добро, в твоя полза, но и за мое удовлетворение. Ако спазваш тези правила, както аз искам, ще те награждавам. Ако не ги спазваш, ще те наказвам и ще се научиш.
„Нямам търпение да те обуча. Във всяко отношение“.
Тя разглежда бастуните зад пейката.
— И как всичко това влиза в тази схема? — Махва с ръка към набора „играчки“.
— Влизат в пакета — награда и наказание.
— Да разбирам ли, че се възбуждаш, ако упражняваш волята си над мен?
„Червена точка, госпожице Стийл“.
— Става дума за спечелването на уважението и на доверието ти, за да ми позволиш да упражня волята си над теб. — Трябва ми разрешението ти, миличка. — Бих изпитал огромно удоволствие, дори радост от твоето подчинение. Колкото повече се подчиняваш, толкова по-голямо ще е моето удоволствие. Уравнението е просто.
— Добре, а какво получавам аз от тази работа?
— Мен. — Свивам рамене. „Това е всичко, сладурче. Получаваш ме целия. Ти също ще откриеш наслада…“
Тя се ококорва за частица от секундата, докато ме наблюдава мълчаливо. Колко дразнещо.
— Не казваш нищо, Анастейжа. Много бих искал да знам какво мислиш. Нека се върнем долу. Там поне мога да се съсредоточа. Ужасно ми е трудно да те гледам тук, в тази стая, и да запазвам самообладание.
Протягам ръка и за пръв път тя вдига поглед от ръката ми към лицето ми, колебае се.
По дяволите!
Уплаших я.
— Няма да те нараня, Анастейжа.
Тя отпуска предпазливо ръката си в моята. Във възторг съм. Тя не избяга.
Облекчен, решавам да ѝ покажа спалнята на подчинената.
— Ако решиш да се съгласиш, трябва преди това да ти покажа.
Повеждам я по коридора.
— Това ще е твоята стая. Можеш да си я обзаведеш както искаш. Да сложиш каквото искаш, в каквито цветове искаш.
— Моята стая? Очакваш да се преместя тук? — прописква тя, неспособна да повярва.
Изглежда, трябваше да оставя тази част за по-късно.
— Не за през цялото време — уверявам я. — Да речем, от петък до неделя. Трябва да говорим за това, ще се разберем. Ако изобщо се съгласиш.
— Ще спя тук, така ли?
— Да.
— Не с теб?
— Не. Казах ти, че не спя с никого… освен с теб след като се напиеш.
— Къде спиш ти?
— Стаята ми е долу. Ела, сигурно си огладняла.
— Странно, но някак си загубих апетита — заявява тя с вече познатото ми инатливо изражение.
— Трябва да се храниш, Анастейжа.
Хранителните ѝ навици ще са един от първите въпроси, над които ще поработя, ако се съгласи да стане моя… това и нервното мърдане и шаване.
„Престани да избързваш, Грей!“
— Напълно съзнавам, че не те водя към нещо бляскаво. Напротив, този път е много мрачен. Ето защо, Анастейжа, искам да обмислиш много добре.
Тя ме следва надолу към хола.
— Вероятно имаш доста въпроси. Подписала си споразумението, значи можеш да ме питаш всичко, което не ти е ясно и което искаш да знаеш. Ще ти отговоря.
Ако тази работа се получи, тя ще трябва да говори с мен. В кухнята отварям хладилника и вадя огромно плато със сирене и грозде. Гейл не е очаквала да си доведа компания и това не е достатъчно… Питам се дали да не поръчам храна. Мога и да я изведа.
Като на среща.
Поредната среща.
Не искам да я подлъгвам по този начин.
Аз не ходя по срещи.
Единствено с нея…
Дразнеща мисъл. В кошницата за хляб има прясна франзела. Хляб и сирене би трябвало да са достатъчни. А и тя каза, че не е гладна.
— Седни. — Посочвам един от високите столове.
Ана сяда и ме поглежда равнодушно.
— Спомена за някакви документи.
— Да.