— Три дни, три часа. Имам усещането, че докато съм с теб, ще спортувам достатъчно.
„Много се надявам да стане точно така“.
— Да, права си. Съгласен съм. Сигурна ли си, че не искаш да кандидатстваш в моята компания? Наистина умееш да преговаряш.
— Не, не мисля, че идеята е добра.
Тя, разбира се, е права. А и това е едно от основните ми правила: никога не чукай жени от персонала.
— Така, за ограниченията. Тези важат за мен.
Подавам ѝ друг лист.
Ето, че дойде времето за бягство. Знам си ограниченията наизуст и наум прехвърлям списъка, докато я наблюдавам как чете. Тя пребледнява все повече с наближаването на края.
„Мама му стара, надявам се това да не я уплаши“.
Желая я. Искам да ми се подчинява… много го искам. Тя преглъща и ме поглежда нервно. Как да я убедя да пробва? Би трябвало да я окуража, да ѝ покажа, че съм способен на внимание.
— Има ли нещо, което искаш да добавиш?
Дълбоко в себе си се надявам да не добавя нищо. Искам да имам картбланш с нея. Тя се е втренчила в мен и не намира думи. Дразнещо е. Не съм свикнал да чакам за отговори.
— Има ли нещо, което не би направила? — настоявам аз.
— Не зная.
Не очаквах този отговор.
— Как така не знаеш?
Тя се намества, сякаш ѝ е неудобно, а зъбите ѝ си играят с долната устна. За пореден път.
— Никога не съм правила нищо такова.
По дяволите, разбира се, че не е правила!
„Търпение, Грей. За бога. Вече ѝ подаде предостатъчно информация“. Продължавам да пипам с кадифени ръкавици. Това е нещо ново.
— Добре де, когато си правила секс, имало ли е нещо, което не си искала да правиш?
Спомням си как фотографчето я опипваше вчера.
Тя се изчервява и любопитството ми се събужда. Какво ли е правила, което не харесва? Дали обича експериментите в леглото? Струва ми се толкова… невинна. Обикновено това не ме привлича.
— Можеш да ми кажеш, Анастейжа. Трябва да сме откровени един с друг, иначе това просто няма да проработи. — Трябва да я окуражавам, за да се отпусне — та тя дори не иска да говори за секс. Отново започва да се върти и да гледа пръстите си.
Спри, Ана!
— Кажи ми — нареждам аз. Мили боже, това ме дразни.
— Ами… аз не съм правила секс. Никога. Така че не зная — шепне тя.
Земята спира да се върти.
Мама му стара, направо не е за вярване.
Как така?
Защо?
Мама му стара!
— Никога? — Не мога да повярвам.
Тя клати глава, очите ѝ са станали огромни.
— И си девствена? — Не мога да повярвам.
Тя кима, очевидно смутена. Затварям очи. Не мога да я погледна.
Как, по дяволите, не съм се усетил?
Пронизва ме гняв. Какво да правя с девственица? Поглеждам я гневно, яростта нахлува в тялото ми.
— Защо не ми каза, по дяволите? — ръмжа аз и започвам да крача из кабинета. Какво да правя с девственица? Тя свива извинително рамене и не знае какво да каже.
— Не разбирам защо не ми каза! — Възмущението ми сигурно се долавя ясно в гласа ми.
— Никога не е ставало дума — отвръща тя. — Нямам навик да се разхождам по улиците и да спирам всеки минувач, за да му споделям какъв е сексуалният ми статус. Искам да кажа, че ние почти не се познаваме.
Както винаги, тя има право. Не мога да повярвам, че ѝ показах стаята си с играчките. Добре че разчитам на споразумението за конфиденциалност.
— Е, сега вече знаеш доста за мен — изръмжавам. — Знаех, че нямаш голям опит, но… девствена!? По дяволите, Ана, та аз току-що ти показах…
Не само стаята с играчките, ами правилата си, ограниченията. Тя не знае нищо. Как да го направя?
— Дано Господ ми прости — мърморя. Не знам какво да правя.
Хрумва ми стряскаща мисъл — единствената ни целувка в асансьора, където можех да я изчукам — да не би това да беше първата ѝ целувка?
— Целувал ли те е някой преди мен?
„Моля те, кажи да!“
— Разбира се! — Тя ми се струва обидена. Да, целували са я, но не често. Поради някаква причина тази мисъл… ме радва.
— И нито един свестен хубав млад мъж не е успял да ти завърти главата? Не разбирам, честно! Ти си на двайсет и една, почти на двайсет и две. И си красива! — Защо нито един мъж не я е отвел в леглото?
Мама му стара, може да е религиозна. Не, Уелч щеше да е наясно. Тя свежда поглед към пръстите си и ми се струва, че се усмихва. Смешно ли ѝ се вижда? Готов съм да се изритам сам.
— И сериозно обмисляш това, което ти предлагам, без да имаш абсолютно никакъв опит?
Не намирам думи. Как е възможно?